Георг Волц
| Георг Волц Georg Woltz | |
| немски фотограф | |
 Автопортрет, около 1907 година | |
| Роден |
1862 г.
|
|---|---|
| Починал | 1917 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност | германец |
| Семейство | |
| Баща | Едуард Волц |
| Майка | Елизабет Мацолини |
| Съпруга | Деша Пощакова |
| Георг Волц в Общомедия | |
Георг Волц (на немски: Georg Woltz) е изтъкнат немски фотограф, работил в България в началото на XX век.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Навплио през 1862 година. По произход е от Лотарингия. Пристига като фотограф в Княжество България от Гърция. От около 1900 година се установява в София, където отваря ателие на улица „Леге“ № 10, а по-късно ателието му се намира на улица „Славянска“ № 21.След 1912 г. ателието и домът на Георг Волц се намират на ул. Регентска № 48. Фотографското ателие било обзаведено с най-модерната за времето си апаратура. В него също имало и много богат избор на ателиерен реквизит (костюми) от всички възможни епохи.
Близък е с голяма част от българската аристокрация по това време. Поддържа приятелски отношения със семействата на Петко Славейков, Стефан Стамболов, Петко Каравелов, с писателя Михаил Кремен и с литературната четворка около списание „Мисъл“ – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и Кръстьо Кръстев. Негова е снимката на кръга „Мисъл“ от 1905 година.[2] Работи като придворен фотограф на цар Фердинанд[1].
Женен е за Деша Пощакова. Имат дъщеря Жоржета (1910-2000) и син Рене (1914-1997).
По време на Балканската война е военен фотограф. Заснема първите бойни полети над Свиленград, Одрин, Чорлу, Чаталджа, Булаир и други. Негови фотографии са отпечатани в европейските издания на „Илюстрасион“ и „Илюстрирте Цайтунг“. Голяма част от военния архив на Георг Волц се съхранява в Националния военноисторически музей в София.[2] Георг Волц, заедно със своята камера лети с аероплан. Тези фотографии са едни от първите в света снимки на самолетно разузнаване на военни обекти.
Едни от най-ранните панорамни снимки на Велико Търново, Искърския пролом и Белоградчишките скали са негови творби. Издавал е и множество пощенски картички с пейзажи от цяла България. Също така е правил опити за цветни природни снимки, чрез прецизно колориране и ретуш на стъклената плака
Умира през 1917 година в София. Погребан е в парцел № 39 на Централните софийски гробища[1].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Карастоянова, Биляна Брайкова. Непознатият фотограф Георг Волц. София, ГЛП принт, 2021. ISBN 978-619-188-595-4.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Георг Волц // sofiapomni.com. Посетен на 21 май 2017 г.
- ↑ а б Галибов, Зафир. Зараждането на българската фотография от Освобождението до средата на 30-те години на XX век. Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен доктор. София, Институт за изследване на изкуствата, 2013. с. 17.
|
