Георг Агрикола (епископ)
Георг Агрикола | |
епископ на Лавант и Зекау | |
Епископ Георг IV Агрикола в базиликата Зекау (ок. 1595) | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | Католическа църква[1] |
Георг Агрикола в Общомедия |
Георг Агрикола (на немски: Georg Agricola; Gregorius IV, Georgius IV; † 16 май 1584, погребан в Зекау) е като Георг III от 1570 г. до смъртта си епископ на Лавант и 1572 г. до смъртта си като Георг IV епископ на Зекау в Щирия в Австрия.[2]
Образование и духовна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Георг Агрикола следва в Инголщат и по време на религиозните войни също и във Франция. След това той става пропст на „Св. Бартхоломей“ и „Св. Виргил“ във Фризах (Каринтия), архидякон в Унтеркаринтия и „конзисториален съветник“ на Залцбург. През 1569 г. той е синодален директор при „провинциалния църковен събор“ в Залцбург.
През 1570 г. архиепископа на Залцбург Йохан Якоб фон Куен-Белази († 1586) го номинира за епископ на Лавант. На 15 юли 1572 г. папа Григорий XIII го хвали за рекатолизирането в неговия диоцез. На 25 октомври 1572 г. архиепископът го мести в Зекау, за да намали там финансовите задължения.
Георг Агрикола умира на 16 май 1584 г. и е погребан в катедралата в Зекау.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Герб на епископството Лавант, ок. 1605
-
Герб на епископството Зекау от 1605
-
Епископската резиденция, катедралата в Лавант
-
Кулите на базиликата Зекау в манастир Зекау
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Erwin Gatz: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches. 1448 bis 1648. Ein biographisches Lexikon. Duncker & Humblot, Berlin 1996, ISBN 3-428-08422-5.
- Karlmann Tangl: Reihe der Bischöfe von Lavant. Johann Leon, Klagenfurt 1841, S. 228 – 229.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ agricolg // Посетен на 13 октомври 2020 г.
- ↑ Bishop Georg Agricola, catholic-hierarchy.org