Георги Шатев
| Георги Шатев | |
| български революционер | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Награди | „За заслуга“ |
Георги Петров Шатев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Шатев е роден през 1882 година[2] в град Кратово, тогава в Османската империя. Завършва втори клас и по професия е шивач. Присъединява се към ВМОРО в родния си град. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Славчо Абазов и Дончо Ангелов, а след това в нестроевата рота на Петнадесетата щипска дружина.[3]
Преди началото на Първата световна война в 1915 година е четник при Дончо Ангелов и Мите Опилски. Участва в сраженията при Добрево, Черни връх и Мушково. След освобождението на Кратово е конен полицай в родния си град.[1]
По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, в 1918 година е награден с бронзов медал „За заслуга“, на военна лента, с корона, за заслуги към постигане на българския идеал в Македония.[4]
През 1919 година е заловен от сръбските власти и е осъден на 20 години тежък затвор в Лепоглава. Излежава 12 години, след което се завръща при баща си в Кратово и живее в крайна бедност.[1]
На 6 март 1943 година, като жител на Кратово, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 58.
- ↑ През 1943 година е 61-годишен
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 557.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
