Георги Хлебаров
| Георги Хлебаров | |
| български учен-животновъд, академик на БАН | |
| Роден |
6 декември 1886 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност | българин |
| Научна дейност | |
| Област | животновъдство |
| Работил в | Софийски университет |
| Титла | академик |
| Членува в | Централния комитет на Световната асоциация по птицевъдство Централния комитет на Международната конфедерация на инженер-агрономите в Рим Международното дружество за тропическо и субтропическо земеделие |
Георги Стефанов Хлебаров е български учен-животновъд, един от основателите на Агрономическия факултет към Софийския университет, академик на БАН.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 декември 1886 г. в Стара Загора.[1][2]
През 1908 г. завършва агрономство в Хале, Германия. Прави специализации по животновъдство в Берлин (1912) и отново в Хале (1913 – 1914).[3]
През 1919 – 1920 г. той прави първото проучване на породата „източнобалканска свиня“ и дава настоящето име, изхождайки от района, в който породата е разпространена.[4] Работи по изследванията и подобренията на местните породи селскостопански животни (каракачанска овца, старопланинско късорого говедо, българска черна едра кокошка, искърско говедо и други).[3]
Георги Хлебаров преподава във Ветеринарномедицински факултет на Софийския университет като доцент (1922 – 1926) и професор (от 1926), като междувременно заема и постовете ръководител на катедрите по обща зоотехника и хигиена (1923) и по частно скотовъдство (1930 – 1945); декан на факултета (1923 – 1924, 1939 – 1940).[3] Основател е на Централната птицевъдна опитна станция в София (1927 – 1932), на Централния скотовъден научноизследователски институт в София (1936 – 1942) и на Института по животновъдство при БАН (1947 – 1959).[3], който през 1960 г. се слива с Института по животновъдни науки в Костинброд.[5]
Бил е преподавател по животновъдство в Аграрния факултет на Тракийския университет, наред с учени като акад. Янаки Моллов, акад. Кирил Павлов, акад. Никола Платиканов, акад. Стефан Куманов, акад. Кирил Братанов, проф. Жельо Ганчев, проф. Димитър Димов и мн. др.[6]
Член е на Централния комитет на Световната асоциация по птицевъдство със седалище в Лондон, на Централния комитет на Международната конфедерация на инженер-агрономите със седалище в Рим и на Международното дружество за тропическо и субтропическо земеделие (1938). През 1934 г. е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Висшето училище за селскостопански науки във Виена.
През 1937 година е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1952 година – за академик.[3][7] Има публикувани над 300 научни труда и статии.[1]
Умира на 30 март 1968 г. в София.[3] Погребан е в Софийски централни гробища.[8] През ноември 2002 година Столичният общински съвет приема предложение за наименуване по името на академик Георги Хлебаров на улица в район „Надежда“ (бившата ул. „Траен мир“).[9]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- 1921 – „Източнобалканската свиня“
- 1933 – „Старопланинско късорого говедо“
- 1937 – „Овчи раси и разновидности в България“
- 1942 – „Каракачанската овца“
- 1950 – „Състояние и задачи на животновъдната наука у нас и насоки за бъдещото ѝ развитие“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б На 6 декември е роден в Стара Загора Георги Хлебаров[неработеща препратка], Ваня Русева, Zarata.org, 6 декември 2016
- ↑ Годишнини на членове на БАН (1869 – 2016) Архив на оригинала от 2017-12-07 в Wayback Machine., Стефка Хрусанова, Бюлетин на Централна библиотека на БАН, Брой 9 (99), година X, ноември-декември 2016 (Запис за акад. Г. С. Хлебаров на стр. 5, със снимка)
- ↑ а б в г д е Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 4643 – 4644.
- ↑ Източнобалканска свиня, Stockbreeding-bg.com, 26 ноември 2012
- ↑ История на Института по животновъдни науки в Костинброд, официален сайт на ИЖН
- ↑ История и мисия на Аграрния факултет на Тракийски университет, Официален сайт на университета
- ↑ Академици на БАН Архив на оригинала от 2017-12-07 в Wayback Machine., Znam.bg
- ↑ Парцел 26, Сайт на Централен гробищен парк – град София
- ↑ Преименуват столични улици заради социмена, в. „Дневник“, 26 ноември 2002
|
