Георги Смеденов
| Георги Пеев Смеденов | |
| български хайдутин | |
| Роден |
1828 г.
|
|---|---|
| Починал | 1860 г.
|
| Националност | българин |
| Въоръжена борба | |
| Кауза | Освобождение на България |
| Противник на | Османската империя |
| Прякор | Трънкин |
| Семейство | |
| Баща | Пею |
| Майка | Трънка |
Георги Пеев Смеденов с пякор Трънкин е български хайдутин и борец за освобождение на България от османско владичество. Роден е в Сливен около 1828 г. След конфликт с турски пехливани става хайдутин, а по-късно и войвода на хайдушка чета в Сливенския балкан. В неговата чета се сражават Панайот Хитов, Желю Чернев и Хаджи Димитър.[1]
Войводата през 1849 г. се присъединява към четата на Димитър Калъчлията и до 1856 г. участва във всичките и сражения. После тази чета се бие на страната на русите в Кримската война. След нейният край Георги се прибира в България и подновява борбата си. По същото време се отделя от Калъчлията и се връща в Сливен. Рано напролет през 1858 г. той отново събира дружина четници и започва да шета из Сливенско, Котленско, Еленско, Търновско и Новозагорско.[2]
През есента войводата разпускал четата, а въоръжението заравяли на скришни места и се отправяли към Влашко или Добруджа за презимуване. Когато пукнела пролетта и дърветата се разлиствали четата се събирала отново за бой. Три години хайдутите прочистват тези места от подтисници, носещи направди и жестокости.[2]
При Георги войвода получават бийно кръщение много бележити революционери, славни хайдути и войводи: Курти Янчев, Стоян Папазооглу, Панайот Хитов, Никола Аджема, Желю Чернев и Хаджи Димитър.[2]
В края на август хайдутите правят засада на голяма турска потеря, която идва от Сливен в дол наречен „Кална усоя“ по пътя между Беброво и Сливен. Сражението е спечелено от хайдутите.[2]Георги Трънкин е убит през 1860 г. при сражение с турската потеря. След смъртта му, войвода на четата става Панайот Хитов.[1]
Подвизите на Георги Трънкин са описани подробно в историческия роман „Бурята“, написан от Цончо Родев.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Хитов, Панайот. Как станах хайдутин. София, Отечество, 1982.
- ↑ а б в г Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 31 – 32.
- ↑ Родев, Цончо. Бурята. Пловдив, Христо Г. Данов, 1986.
