Георги Трифонов (художник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Трифонов.
| Георги Трифонов | |
| Роден | 18 декември 1947 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Академия | ВИИИ „Николай Павлович“ |
| Учители | доц. Петър Чуклев |
| Професия | художник-живописец, поет |
Георги Василев Трифонов е български художник, живописец, и поет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Трифонов е роден на 18 декември 1947 г. в с. Карлуково, Ловешко.
През 1953 г. семейството му се премества да живее в Червен бряг. През 1966 г. завършва Художествената гимназия в София. Завършва Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София през 1974 г. при доц. Петър Чуклев.
Членува в Съюза на българските художници (СБХ) и през 1993 г. по негово предложение е учреден фонд „Поддържане на изкуството в България“ (сега фондация) и години наред е негов председател.[1]
Георги Трифонов умира на 4 юни 2011 г. в София.[2][3] Погребан е в Централните софийски гробища.[4]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]В годините Георги Трифонов се утвърждава като един от най-ярките и активни представители на съвременното българско изкуство. Работи в областта на живописта, декоративно-монументалните изкуства, на рисунката, графиката, илюстрацията.
Трифонов е автор на монументално-декоративни произведения:
- Стенопис, секо в гимназията (ЕСПУ) в Крумовград, (1979);
- Композиция „Социалистическото преустройство на селското стопанство“ – стена с мозайка, размери 8/3 м в интериора на Дома-паметник на Партията (БКП) на връх Бузлуджа с арх. Георги Стоилов, (1981).[5]
Сред картините му с библейски мотиви се открояват „Врати пред хоризонта“ и „Спомен“. Има редица самостоятелни и сборни изложби в чужбина и в България. Негови творби се съхраняват в НХГ, СГХГ, художествени колекции в България и в чужбина.
Автор е на седем стихосбирки и един сценарий.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на множество престижни награди, както и на орден „Св. св. Кирил и Методий“, от 24 май 2011 г., присъден кратко пред смъртта му.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Стихосбирки
- Утринни събития. 1977.
- Безсънен жител. Стихотворения. София: Народна младеж, 1988, 87 с.
- Графики и думи. 1993.
- Око обърнато навътре. 1993.
- Обител за светулки. Стихотворения и поеми. София: Орфей, 1996, 207 с.
- Черноднев. София: Изд. ателие Аб, 1997, 139 с.
- Знаци. София: Изд. ателие Аб, 2002, 104 с.
- Ехо от сенки. София: Логопедичен център „Ромел“, 2004, ? с.
- Огледало и автопортрет. София: Захарий Стоянов, 2008, 288 с.
- Спомени в пътеводител на мечтател. Пловдив: Жанет 45, 2012, 132 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Марио Николов, „Ретроспектива на Георги Трифонов разкрива нови хоризонти от изкуството му“ Архив на оригинала от 2015-02-06 в Wayback Machine., ArtNovini.com, 13 май 2014 г.
- ↑ Красимир Ангелов, „Почина големият български художник Георги Трифонов“, dnes.bg, 4 юни 2011 г.
- ↑ „Почина художникът Георги Трифонов“, БНТ, 4 юни 2011 г.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
- ↑ Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
- Биография в онлайн галерия „Arlette Art“
- Биография в „Bulgarian Art“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Светлана Куюмджиева, „Гергьовден с Георги Трифонов“, в. „Култура“, бр. 18 (2457), 11 май 2007
|
