Георги Топалов
| Георги Топалов | |
| български комунист | |
| Роден |
1893 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Георги Данаилов Топалов с псевдоним Дядо Георги е български партизанин.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1893 година в разложкото село Горно Драглища в бедно семейство. Баща му е участник в боевете при Шипка, където е нанен и впоследствие умира. Синът му работи като ратай за да се препитава.[1] Участва като доброволец в Балканската война в 1912 - 1913 година и служи в 15 щипска дружина на Македоно-одринското опълчение.[2][1] Ранен е и се лекува в болницата в окупирания от Българската армия Одрин. При овладяването на Одрин от турците по време на Междусъюзническата война, раненият Топалов попада в плен и е изпратен в лагер в Мала Азия. По-късно е освободен.[1]
Участва в Първата световна война и на фронта се сближава с Костадин Патоков, един от първите комунисти в Разложко.[1]
В 1919 година Топалов влиза в БКП и е основател на организацията на партията в Горно Драглища. Участва в Септемврийското въстание през 1923 година, като организира група в помощ на въстаниците в Разлога.[1] След въстанието, е взет като заложник от войводата на ВМРО Алеко Василев. Освободен, в 1925 година емигрира в Кралството на сърби, хървати и словенци, а оттам в СССР. Завършва четиригодишна партийна школа в Москва и работи в завода „Лихачов“, където дълги години е партиен секретар. През 1937 година, изпратен от Задграничното бюро на ЦК на БКП, се завръща в България и се установява в Горно Драглища. След десетина дена, властите го интернират в Смолян, където простоява 10 месеца. Връща се в Горно Драглища и работи в горскопроизводителната кооперация. В 1940 година отново е арестуван и измъчван.[3]
През зимата на 1941 година става ятак на Разложката партизанска чета. Влиза в съпротивителното движение на 4 юли 1943 година заедно със синовете си Димитър и Иван и дъщеря си Надежда. Политически ръководител е в Партизански отряд „Никола Парапунов“ и заместник-политически комисар на Четвърта Горноджумайска въстаническа оперативна зона. Загива в битка с жандармеристи в местността Равен край Белица на 16 май 1944 година.[4][5][3]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 197.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 198.
- ↑ а б Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 198.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1996, стр. 30.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1495. (на македонска литературна норма)
- Участници в Септемврийското въстание
- Български комунисти до 1944 година
- Български политици от Македония
- Български революционери от Македония
- Партизани от Партизански отряд „Никола Парапунов“
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Балканските войни
- Загинали през Втората световна война
- Родени в Горно Драглище
- Починали в Белица
- Македоно-одрински опълченци