Георги Стойков
Георги Стойков | |
български юрист | |
Роден |
1860 г.
|
---|---|
Починал | 1935 г.
|
Учил в | Санктпетербургски държавен университет |
Народен представител в: XI ОНС | |
Семейство | |
Братя/сестри | Иван Стойков Димитър Стойков |
Георги Великов Стойков е български учител и юрист, апелативен съдия на цяла Южна България, народен представител.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1860 година в село Гайтаниново, Неврокопско, тогава в Османската империя. Баща му Велик Стойков участва и загива на Шипка в Българското опълчение по време на Руско-турската война. Брат е на генералщабния офицер Иван Стойков и на офицера и революционер Димитър Стойков. Ръководителят на ВМОК Борис Сарафов му е братовчед. Една година след смъртта на баща му умира и майка им Мария Стойкова. Вуйчо му Петър Сарафов взема и отглежда четирите деца на сестра си. Георги Стойков завършва класическа гимназия в Николаев в 1882 година и право в Санкт Петербург и Москва в 1886 година.[1] Известно време работи като учител в Македония.[2] Завръща се в Свободна България и практикува като адвокат в Пловдив, а след това става апелативен съдия на Южна България.[3] Депутат е в Единадесетото обикновено народно събрание.[4]
Умира в 1935 година. Завещава цялата си библиотека с много редки и ценни екземпляри на Пловдивския окръжен съд.[3]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Велико (Велик) Стойков (около 1835 - 1879) | Мария Сарафова (около 1840 — 1879) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Атанас Юруков | Янинка (Енинка) Юрукова | Георги Стойков (1860 - 1935) | Иван Стойков (1866 - 1925) | Димитър Стойков (1875 - 1958) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 234.
- ↑ а б Стойков, Димитър. За вас лъжа, за мене истина. Жанет-45, 2005.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.