Георги Попниколов
Георги Попниколов | |
български революционер | |
Роден |
1875 г.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Георги Попниколов (Попов) Янев (изписване до 1945 година: Георги попъ Николовъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1875 година[2] в лозенградското българско село Карахадър, тогава в Османската империя, в семейството на свещеника и революционер Никола Бъчваров. Братята му Димитър Попниколов (1880 - 1878) и Яни Попов (1876 - 1945) също са видни дейци на ВМОРО. Привлечен е в революционната организация от брат си Яни Попов, ръководител на комитета в Карахадър. В 1900 година по време на Керемидчиоглувата афера баща му и братята му Яни и Димитър успяват да избягат в България и са осъдени задочно от Одринския съд. Баща му се връща погрешка и е изпратен на заточение в Паяс кале. Георги е арестуван, но освободен. През юни 1901 година чета убива един шпионин в Карахадър и избухва Карахадърската афера, при която Георги отново е арестуван заедно с майка му и малките му братя Илия и Костадин, както и 24 други селяни. След 45 дни бой,[1] майка му и братята му са освободени срещу голям откуп. Георги е изпратен на съд в Одрин, където е осъден на пет години. Лежи три години в лозенградския и одринския затвори и е освободен в 1904 година. След освобождението си продължава да се занимава с революционна дейност, като превежда четите в района.[3]
На 10 април 1943 година, като жител на Созопол, подава молба за българска народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Яни Бъчваров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Никола Бъчваров (1853 – 1917) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Георги Попниколов (1875 – след 1943) | Яни Попов (1878 – 1954) | Димитър Попниколов (1880 – 1978) | Костадин Попниколов (1889 – 1918) | Илия Попниколов (? – 1912) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 117.
- ↑ Към 10 април 1943 година е на 68 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 119.