Георги Константинов (революционер)

Георги Константинов
	Георги Константинов
български революционер
Роден	19 януари 1875 г. Хотово, Османска империя
Починал	18 септември 1969 г. (94 г.) София, Народна република България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Константинов.

Георги Константинов Тодоров, известен и като Георги Костадинов, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Георги Константинов е роден през 1875 година в мелнишкото село Хотово. През 1896 завършва последния осми випуск на педагогическото отделение на Солунската българска мъжка гимназия.^[1]^[2] Назначен е за учител в българското класно училище в Петрич, където преподава две учебни години от 1896 до 1898 година.^[3] Основава първия комитет на ВМОРО в града^[4] и е избран за околийски ръководител на организацията.

Подгонен от турските власти, емигрира в Княжество България. Работи като секретар в Апелативния съд в Русе и София. Участва във войните за национално обединение на България.

Георги Константинов е по-малък брат на революционера Стефан Константинов.^[5]

Умира на 18 септември 1969 година в София.^[6]

Бележки

↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.
↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 61.
↑ Тасев, Христо. Учителите в Македония и ВМОРО. – В: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 135. ISBN 954-8187-10-8
↑ Тараков, Т., Бисерков, М. „Спомени на един малко известен съратник на Дамян Груев“, сп. Македонски преглед, 2000, кн. 1, стр.129.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 81.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 231.

[Кандиларовъ_113-1] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.

[2] Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 61.

[3] Тасев, Христо. Учителите в Македония и ВМОРО. – В: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 135. ISBN 954-8187-10-8

[4] Тараков, Т., Бисерков, М. „Спомени на един малко известен съратник на Дамян Груев“, сп. Македонски преглед, 2000, кн. 1, стр.129.

[5] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 81.

[6] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 231.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]