Георги Кендеров (политик)
Георги Кендеров | |
български адвокат и политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Народен представител в: XXV ОНС |
Георги Петров Кендеров е български адвокат, общественик и политик. Народен представител в XXV обикновено народно събрание.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 април 1897 г. в Пазарджик в семейството на Петър Коцев Кендеров и жена му Бинка. Има двама братя: Стоян и Димитър, и две сестри: Катя и Елена. Завършва мъжката гимназия в родния си град (1915). Мобилизиран е през Първата световна война. През 1917 г. е произведен в чин подпоручик.[1]
След войната следва право в Юридическия факултет на Софийския университет и завършва през 1922 г. Работи като адвокат в Пазарджик. Участва активно в културния и обществения живот в града.[1]
Избран е за кмет на Пазарджик през 1934 г. В началото на 1938 г. е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Георги Кьосеиванов. На този пост остава кратко до началото на 1939 г. През 1940 г. е избран за народен представител от Пазарджик в XXV народно събрание.[1]
През март 1943 година Георги Кендеров е един от 43-мата народни представители, подписали инициираното от Димитър Пешев протестно писмо против депортацията на българските евреи.[2][1]
Осъден е от Втори върховен състав на т.нар. Народен съд на доживотен затвор, лишаване от граждански права, пълна конфискация на имуществото и без право да упражнява адвокатската си професия. Лежи в различни затвори. Освободен е на 12 февруари 1952 г. Издържа се от рисуване, а през 1968 г. е назначен за юрисконсулт на Окръжна болница – Пазарджик, където работи до края на живота си. Умира на 24 март 1970 г.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Арбалиев, Ивайло. ГЕОРГИ КЕНДЕРОВ – АДВОКАТ, ДЪРЖАВНИК, ОБЩЕСТВЕНИК. 125 години от рождението му // Държавен архив - Пазарджик. Посетен на 7 май 2024.
- ↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 71.