Георги Йосифов
| Георги Йосифов | |
| български революционер | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Георги Йосифов Дойчинов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Йосифов е роден в 1877 година[3] в реканското село Лазарополе, тогава в Османската империя. В 1898 година влиза във ВМОРО и действа като легален деец - върши куриерска служба, закупува оръжие и снабдява четите с припаси. В 1903 година става нелегален при войводите Наки Янев и Лука Джеров и участва в много сражения. През лятото взима участие в Илинденско-Преображенското въстание. Въпреки амнистията от пролетта на 1904 година, властите продължават да го преследват и Георги Йосифов бяга в Свободна България. Продължава да участва в македонската освободителна борба.[4]
На 1 март 1943 година, като жител на София, подава молба за народна пенсия,[1] в която пише: „За голема моя скръб и голема надежда и упования за справедливост очаквам освобождаването на родния ми край и присъединяването му към майка България“. Молбата е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 53.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ Към 1 март 1943 година е на 66 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 54.
