Георги Занков (офицер)
- Тази статия е за офицера Георги Занков. За революционера от ВМРО вижте Георги Занков.
Георги Занков | |
български офицер | |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
---|---|
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 10 декември 1895 г. (стар стил)
|
Дата и място на смърт | 1945 г.
|
Георги Николов Занков е български офицер, полковник, командир на 34-ти пехотен троянски полк по време на Втората световна война (1941 – 1945).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Занков е роден на 10 декември 1895 година в Търново. През 1916 година завършва Военното училище в София. Служи в 83-ти пехотен полк и 22-ри пехотен тракийски полк. През 1928 г. е назначен за началник на Търновското бюро, а от 1930 г. служи в 18-и пехотен етърски полк. През 1934 г. е назначен на служба в 5-и пограничен сектор, след което от 1935 г. е командир на 2-ра тежкокартечна дружина, до 1936 г., когато е изпратен на служба в 21-ви пехотен средногорски полк. През 1938 г. е назначен за командир на 2-ра дивизионна картечна дружина, а от 1939 г. е назначен за началник на разузнавателното отделение в щаба на 2-ра армия.
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]През 1940 година е подполковник Занков е назначен за командир на 34-ти пехотен троянски полк, който е част от девета пехотна плевенска дивизия, дислоцирана в Сърбия. На 14 септември 1944 година е уволнен. През 1945 година е осъден на смърт от Народния съд[1].
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (5 октомври 1916)
- Поручик (30 май 1918)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (26 август 1934)
- Подполковник (6 май 1937)
- Полковник (6 май 1941)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 58
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.