Георги Дзивгов
| Георги Дзивгов | |
| български преводач, поет и дипломат | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 февруари 1986 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Работил | чиновник, дипломат, преводач |
| Работил в | Министерство на външните работи |
Георги-Асен Димитров Дзивгов е български преводач, поет и дипломат.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 16 август 1903 г. в София в семейство на македонски преселници. Брат на публициста Крум-Александър Дзивгов. Завършва Френски колеж в София. Следва литература и философия в Швейцария и Париж.[1]
От 30-те години до 1955 г. работи в Министерството на външните работи и изповеданията, включително в българските представителства в Париж, Милано, Анкара и Техеран. От 1936 до 1948 г. заема длъжността първи секретар на Министерството на външните работи, а от 1949 до 1955 г. е началник на отделение в министерството. Подготвя френските емисии на БТА в продължение на 15 години.[1]
Първите му публикации са в списание „Сила“. Сътрудничи на списание „Златорог“. Още в младите си години публикува сборниците с поезия „Жицата на Клото“ (1925) и „Етюди“ (4 стихотворения и едно преводно – на Пол Валери, 1927). Превежда на френски български писатели - антологията „Poetes Bulgares“ („Български поети“, 1927), „Съвременни романисти и новелисти. Литературни щрихи“, „Тютюн“ на Димитър Димов, „Мисия в Момчилово“ на Андрей Гуляшки, „Разкази в таралежова кожа“ на Светослав Минков, сборник на П. К. Яворов, творби на Г. П. Стаматов, Стоян Загорчинов, стихотворения на Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Никола Фурнаджиев и др. и от френски – Валери, Виктор Юго, Гийом Аполинер, Жан Кокто, Ги дьо Мопасан, Мишел Пеги, Алфред Жари, Луи Арагон, Жакомб, Пол Елюар, Микеланджело и др.[1]
Умира на 18 февруари 1986 г. в София.[1]
Признание и отличия
[редактиране | редактиране на кода]Удостоен е с френската награда „Академически палми“ през 1982 г.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Купол: Стихове и литературна критика. Предговор, ред. и състав. Радка Пенчева. София: ЛИК, 2004, 138 стр. ISBN 954-607-659-7[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Кратка биография на Георги-Асен Дзивгов в Литературен свят
- ↑ Лора Шумкова, Апетит за възкресение, рец. във в-к „Култура“, бр. 6, 18 февруари 2005 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Георги-Асен Дзивгов в Литературен свят
- Радка Пенчева, Памет за братя Дзивгови и тяхното литературно дело, електронно списание LiterNet, 12 март 2011, № 3 (136)
|
