Георги Векилски
Тази статия е за българския офицер. За политика вижте Георги Векилски (политик).
Георги Векилски | |
български офицер | |
![]() | |
Звание | Подполковник |
---|---|
Години на служба | 1903 – 1918 |
Служи на | ![]() |
Род войски | Артилерия |
Военно формирование | 4-ти арт. полк Конно-арт. отд. |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Погребан | Тулча, Румъния |
Георги Михайлов Векилски е български офицер, подполковник от артилерията.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Векилски е роден на 4 ноември 1882 година в Ловеч. През 1903 година завършва Военното училище, след което служи в Четвърти артилерийски полк. Като командващ батарея с чин капитан взима участие в Балканските войни. След техния край участва активно в създаването на първата българска конна батарея и става неин пръв командир. По време на Първата световна война батареята е част от Първа конна дивизия и воюва в Добруджа, където Векилски се бие при Кочмар-Карапелит, но името му нашумява при Мустафа Ачи през септември 1916 година. В началото на следващата година е повишен в майор и оглавява новосъздаденото конно-артилерийско отделение.[1]
Георги Векилски загива на 15 март 1918 година при инцидент с разрив на бомба по време на разузнаване при село Бештепе, Тулчанско. Погребан е с военни почести на 22 март в двора на църквата „Св. Георги“ в Тулча[2] и на следващия ден посмъртно е произведен в звание подполковник. През 1930 г. тленните му останки са пренесени от Тулча през Русе и с автомобил през Разград, Шумен, Ески Джумая, Търново, Габрово, Севлиево и Ловеч до гробница на „Алеята на героите“ в двора на Артилерийските казарми в София,[3] а впоследствие са преместени в Софийските военни гробища.
Майор Георги Векилски е почетен съюзен войвода на Българския колоездачен съюз.
Името на Георги Векилски носят улици в Ловеч, София (Карта) и Добрич, както и село Векилски.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1903)
- Поручик (1905)
- Капитан (1910)
- Майор (27 февруари 1917)
- Подполковник (16 март 1918) посмъртно
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 129 – 130.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Български подполковници
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Двадесет и четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Загинали през Първата световна война
- Родени в Ловеч
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „За храброст“ III степен