Георги Арнаудов (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Арнаудов.
| Георги Арнаудов | |
| български революционер | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Георги Филипов Арнаудов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Арнаудов е роден в 1883 или 1884 година[3] в неврокопското село Търлис, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Става член на ВМОРО и от 1903 година е четник при войводите Дине Дробенов, Георги Занков, Стефан Чавдаров и една година при Илия Тетимов - Заека. Заловен е от османските власти и осъден на смърт. Присъдата му е заменена със заточение и лежи на остров Родос. След излизането си от затвора отново се занимава с революционна дейност и е четник на Тетимов. Участва в сражението при Старчища, в което загива Стоян Балтов.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Чета № 10 на МОО с командир Георги Занков.[1]
Участва в Илинденско-преобръженското въстание и в Първата световна война.
Награден е с орден „За храброст“ ІV степен.
На 28 февруари 1943 година, като жител на Неврокоп, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 112.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
- ↑ Към 28 февруари 1943 година е на 60 години.
