Георги Апостоловски
| Георги Апостоловски | |
| български просветен деец | |
| Роден |
1855 г.
|
|---|---|
| Починал | 1922 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Женевски университет |
Георги Димитров Алексиев Апостоловски или Попкочов е български просветен деец от Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 1855 година в костурското село Вишени, тогава в Османската империя.[1] Брат е на просветния деец Иван Апостоловски. Двамата му дядовци Алекси Апостоловски и поп Кочи Попалексиев са вишенски първенци.[2] Работи като учител. Завършва едногодишен педагогически курс, след което в кратък срок, от 1885[3] до 1887 година, завършва учи и завършва социални науки в Женевския университет.[4][5]
Назначен е за учител в Сливенската гимназия и в края на учебната 1887 – 1889 година се мести във Варненската мъжка гимназия.[5] В 1920 година във Варна е сред учредителите на Районния земеделски кооперативен синдикат „Живот“.[6]
Апостоловски пише в органа на Екзархията „Новини“, в който покрай другите си публикации дава описание на родното си село Вишени.[2] Автор е на брошурата „Балканският съюз и Македония“, в която заявява, че в Македония няма сърби, и дава примери за сръбската пропаганда в Македония.[7]
Умира в 1922 година и е погребан в Софийските централни гробища.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- По възпитанието. Дома, църквата, училището, обществото и отношението имъ въ възпитанието. – Кое отъ тѣзи заслужено може да се нарече „основно училище“. В: „Новини“, Цариград, IV, б. 35 и 36 (4)
- Държавно и Конституционно право. Ржководство предназначено за изучвание гражданственна наука въ средните училища. Отъ Г. Апостоловски. Видинъ, печат, на сп. „Медицинска Беседа“, 1897 год., 2 екз., цена 3 л. 50 ст. 82.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Парцел 34 // София помни. Посетен на 17 юли 2018.
- ↑ а б Кочовъ, Георги попъ. Описание на селото Вишани (Костурско) // Новини II (60). 24 априлий 1892. с. 3.
- ↑ Министерство на народната просвета. Материали за изучаване на учебно дѣло въ България, том 6. София, Държавна печатница, 1927. с. 92.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
- ↑ а б Министерство на народната просвета. Материали за изучаване на учебно дѣло въ България, том 6. София, Държавна печатница, 1927. с. 105.
- ↑ Йорданов, Тихомир. Под кооперативното знаме. Варна, Окръжен комитет на Отечествения фронт, 1972. с. 244.
- ↑ Ковилоски, Славчо. Милош С. Милоевиќ и српските претензии кон Македонија во XIX век. Скопје, Макавеј, 2009. с. 43.
