Направо към съдържанието

Георги Ангелов (поет)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Ангелов.
Георги Ангелов
Роден
1 юли 1968 г. (56 г.)
Националност България
Литература
Период1997 –
Жанровестихотворение
Дебютни творби„Езикът на здрача
Известни творби„Ненамерени хроники“

Георги Борисов Ангелов е български поет и преводач.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 юли 1968 г. в град Първомай, област Пловдив. Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „История“. Живее и работи в село Зетьово, Чирпанско.

Член на Съюза на българските писатели. както и на Дружеството на писателите в гр. Пловдив и гр. Пръвомай, зам.-председател на дружеството на пишещите в Чирпан. Негови стихове са публикувани в националния и регионалния печат, в антологии и сборници, превеждани на руски, английски, турски и сръбски. Превежда от руски език. Главен редактор на електронното списание „Литературен свят“, излизащо от 2008 г. Носител на национални награди за поезия, като годишната литературна награда „Ергосфера“ (2014), националната литературна награда „Божидар Божилов“ (2014) и националната литературна награда „Пеньо Пенев“ (2018)[1].

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Георги Ангелов е автор на поетичните книги:

  • „Езикът на здрача“ (1997)[2]
  • „Монолог на Кортес“ (1998)[3]
  • „Ненамерени хроники“ (2000[4], 2010[5] 2-ро разш и доп. изд., 2013 3-то разширено и доп. изд.[6])
  • „Зимна трева“ (2002)[7]
  • „Ариергард“ (2003)[8], номинирана за наградата „Пловдив“
  • „Жерав над снега“ (2007)[9]
  • „Опорна точка“ (2007)[10]
  • „Друга свобода“ (2008)[11]
  • „Забравената книга“ (2008)[12]
  • „Премълчаното“ (2014)[13]
  • „Свобода“ (2014)[14]
  • „Тристишия“ (2014)[15]
  • „Епицентър“ (2014)[16]
  • „Пепелище“ (2017)[17]
  • „Солта на земята“ (2017)[18]
  • „Глина“ (2019)[19]

Подготвени за печат: „Нещо свое“, „До първата светкавица“ (тристишия), „Взрив в Парламента“. Работи над книга с дневникова проза – „Светите скитници“.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Наградата „Пеньо Пенев“ за Георги Ангелов и Михаил Синелников
  2. ↑ ИПТК „Збелсурд“, ISBN 954-90109-6-1
  3. ↑ ИПТК „Збелсурд“
  4. ↑ изд. „Коморекс“
  5. ↑ е-списание „Литературен свят“
  6. ↑ ИК „Хермес“, ISBN 978-954-26-1191-2
  7. ↑ ИПТК „Збелсурд“
  8. ↑ Издателско ателие „А б“, ISBN 954-737-368-4
  9. ↑ изд. „Захарий Стоянов“, ISBN 978-954-09-0028-5
  10. ↑ изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ“, ISBN 978-954-09-0057-5
  11. ↑ изд. „LiterNet“, ISBN 978-954-304-330-9
  12. ↑ е-списание „Литературен свят“
  13. ↑ изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ“, ISBN 978-954-309-160-7
  14. ↑ изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ“, ISBN 978-954-309-161-4
  15. ↑ изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ“, ISBN 978-954-309-166-9
  16. ↑ изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ“, ISBN 978-954-309-184-3
  17. ↑ изд. „Фльорир“, ISBN 978-954-410-034-6
  18. ↑ „Солта на земята“, изд. „Фльорир“, ISBN 978-954-410-035-3
  19. ↑ изд. „Феномен“
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Ангелов_(поет)&oldid=11789327“.