Нос (география)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Нос.
Нос в географията е форма на релефа, която се вдава в море или езеро.[1] Той е своеобразен край на сушата, след което има само водно пространство.
Видове
[редактиране | редактиране на кода]Носът може да е добре оформен и да наподобява малък полуостров. В този случай е обграден от три страни с вода и е съставен от твърди скали, които са по-устойчиви на абразията спрямо околните. Типичен пример за това са носовете Хорн, Добра надежда, Калиакра и др.
В други случаи носът е съставен от наносите (пясък и малки камъни) на морската вода. Той е нисък и има по-скоро формата прав ъгъл. Такива са носовете Алмади, Канаверал (който е част от пясъчна коса) и др.
Значение
[редактиране | редактиране на кода]За науката носовете са важни, защото по тях се определят крайните точки на континентите и островите. Следователно при най-северните и най-южните носове е важна тяхната географска ширина, а при най-източните и западните – географската им дължина.
Носовете са имали важна роля в хода на Великите географски открития като психологически и физически препятствия. Нос Бохадор е първият преодолян от португалските моряци (от Жил Еаниш), с което се „отпушва“ процесът на следващите плавания. Заобикалянето на нос Добра надежда през 1489 г. прави голямо впечатление на моряците в Европа и предизвиква откриването на Америка от Колумб.
По-важни носове
[редактиране | редактиране на кода]Европа
[редактиране | редактиране на кода]- Мароки (най-южен, Испания);
- Рока (най-западен, Португалия);
- Нордкап (най-северен, Норвегия);
- Сен Матийо (полуостров Бретан);
- Херсонес (Кримски полуостров).
Азия
[редактиране | редактиране на кода]- Баба (най-западен, Турция);
- Пиай (най-южен, Малайзия);
- Челюскин (най-северен, полуостров Таймир);
- Дежньов (най-източен, полуостров Чукотка);
- Лопатка (най-южен на полуостров Камчатка);
- Кумари (най-южен на Индия);
- Ел Хад (най-западен на Арабския полуостров).
Африка
[редактиране | редактиране на кода]- Агуляш (най-южен, РЮА);
- Добра Надежда (РЮА);
- Алмади (най-западен, Сенегал);
- Ел Абиад (най-северен, Тунис);
- Рас Хафун (най-източен, Сомалия);
Северна Америка
[редактиране | редактиране на кода]- Принс ъф Уелс (най-западен, Аляска);
- Мърчисън (най-северен, Канада);
- Морис Джесъп (най-северен на Гренландия); това е най-северната точка на земната суша;[2]
- Сейнт Чарлз (най-източен, Лабрадор);
- Кабо Фалко (най-южен на полуостров Калифорния);
- Мариато (най-южен, Панама);
- Ийст Кейп (най-южен на САЩ – Флорида).
Южна Америка
[редактиране | редактиране на кода]- Хорн (най-южен на остров Огнена земя); това е и най-южната точка на земната суша, като се изключи Антарктида;[3]
- Фроуърд (най-южен на континента, Чили);
- Кабу Бранку (най-източен, Бразилия);
- Париняс (най-западен, Перу);
- Галинас (най-северен, Колумбия).
Австралия и Океания
[редактиране | редактиране на кода]- Кейп Йорк – най-северен;
- Югоизточен – най-южен;
- Южен – най-южен на остров Тасмания;
- Байрон – най-източен;
- Стип пойнт – най-западен.
България
[редактиране | редактиране на кода]От север на юг по-важните носове са следните: Шабла (най-източен)[4], Калиакра, Галата, Емине, Маслен нос.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0547-3. с. 210
- ↑ Islands, Capes, and Peninsulas, Water Encyclopedia
- ↑ The Five Southernmost Capes of the World, World Atlas
- ↑ Най-крайните географски точки на България, Планините инфо