Направо към съдържанието

География на Чад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
География на Чад
КонтинентАфрика
РегионЦентрална Африка
Площ20-о място
 • Общо1 284 000 km2
Граници5968 km – Общо
1055 km – Либия
1360 km – Судан
1197 km – ЦАР
1094 km – Камерун
87 km – Нигерия
1175 km – Нигер
Най-висока точкавр. Еми Куси (3415 m)
Най-ниска точкападина Боделе (155 m)
Най-дълга рекаШари – 1400* km
Логон – 965* km
Аук – 650* km
Най-голямо езероЧад
Климаттропичен, пустинен, субекваториален
Чад в Общомедия
Чад на картата на Централна Африка

Чад е държава в северната част на Централна Африка без излаз на море, голяма част от територията на която е заета от пясъчните и каменистите пустини на Сахара. На север Чад граничи с Либия (дължина на границата – 1055 km), на изток – със Судан (1360 km), на юг – с ЦАР (1197 km), на югозапад – с Камерун (1094 km) и на запад– с Нигерия (87 km) и Нигер (1175 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни и езерни) е 5968 km. От север на юг Чад се простира на 1770 km, а ширината му почти навсякъде е около 900 – 950 km. В тези си граници заема площ от 1 284 000 km² и съответства приблизително на площта на щатите Айдахо, Юта, Невада и Аризона взети заедно. Населението към 1.1.2020 г. възлиза на 16 250 000 души. Столица е град Нджамена.[1]

Територията на Чад се простира между 7°27′ и 23°27′ с.ш. и между 13°28′ и 24°00′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

  • крайна северна точка – 23°27′ с.ш., на границите с Либия;
  • крайна южна точка – 17°27′ с.ш., на границата с ЦАР;
  • крайна западна точка – 13°28′ и.д., на границата с Нигер;
  • крайна източна точка – 24°00′ и.д., на границата със Судан. Дължината на границата по меридиана е 423 km, от 15°42′ с.ш. до 19°30′ с.ш.[2]

Северната половина на страната лежи в пределите на пустинята Сахара, а южната обхваща географската област Сахел и част от природната област Судан. По голямата част от територията на Чад представлява плоска равнина с височина от 250 до 300 m на запад, в която най-ниската точка е на север, в падината Боделе (155 m). На север, изток и юг надморската височина се повишава до 350 – 400 m. На север равнината е разчленена от множество сухи долини (уади, най-голяма Бахър ел Газал), а обширни пространства са заети от подвижни пясъци. В крайния север на страната се издига планината Тибести с връх Еми Куси (3415 m). На североизток се намират платата Ерди (1115 m) и Енеди (1450 m), а на югоизток – масива Вадаи (връх Гера, 1790 m).[1]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Чад е разположена в североизточната част на Ариканската платформа, в пределите на Централноафриканския щит, Сахарската плоча и синеклизата Чад. Метаморфните скали на докамбрийският фундамент излизат на повърхността в масивите Тибести и Вадаи и в югозападната част на страната. В строежа на платформения чехъл участват разнообразни седиментни скали с палеозойска, кредна (масива Тибести, платата Ерди и Енеди) и кайнозойска (синеклизата Чад) възраст. В масивите Тибести и Вадаи широко развитие имат вулканичните кайнозойски формации.[1]

Полезните изкопаеми на страната са слабо изучени. На североизточното крайбрежие на езерото Чад има залежи на природно сода. На югозапад са открити находища на боксити (Мунду, с открити запаси от 10 млн.т и Лаи – 5 млн. т, Al2O3 до 57%), желязна руда (в източната част на масива Вадаи, в Хаджер и Хардид) и в гр. Пала. Установени са също находища на калай и волфрам (Тибести), свързани с пегматитите на редките метали, в които се срещат танталониобати, злато (Вадаи), цинк (тибести), мед (езерото Лере), уран (платото Енеди). На запад и югозапад (в басейна на река Шари) са открити находища на нефт.[1]

Климатът на Чад на север от 15 – 16° .ш. е тропичен, пустинен. Средната януарска температура е 15°С (в планината Тибести под 10°С), средна юлска 30 – 35°С. Много големи са и денонощните температурни амплитуди (средно около 20°С). Годишната сума на валежите е от 100 до 250 mm (на места и под 50 mm, например във Фая-Ларжо пада по-малко от 30 mm дъжд на година). Освен това валежите много рядко и епизодично. Много характерни са силните ветрове, предизвикващи пясъчни бури. На юг климатът е екваториален, мусонен, със сух зимен сезон (от октомври-ноември до април-май). Средната януарска температура е 21 – 24°С, средна априлска или майска 30 – 33°С. Годишната сума на валежите нараства от север на юг от 250 – 500 mm до 1000 mm.[1]

В северната част на страната постоянно течащи реки няма. Има само сухи долини, т.нар. уади, които се пълнят с вода само по време на епизодичните дъждове. На юг гъстотата на речната мрежа е значителна. Главната река на Чад е Шари (1400* km), вливаща се в езерото Чад (неговата източна част принадлежи на Чад). Други по-големи реки са: Логон (965* km), Аук (650* km), Саламат, Аук (притоци на Шари), Бата (Батха, вливаща се в езерото Фитри). По време на дъждовния сезон реките заливат огромни пространства, като ги превръща в непроходими блата, а през сухия сезон те силно намаляват оттокът си, а някои напълно пресъхват.[1]

Почви, растителност

[редактиране | редактиране на кода]

В северните части на страната преобладават каменистите пустини, почти лишени от растителност, редуващи се с пясъчни пустини, с растителност от бодливи полухрасти и храсти (камилска бодливка, тамарикс, акация), а в оазисите – финикова палма. В южните части на Сахара растителността придобива полупустинен характер, а на юг от 15 – 16° с.ш. преобладава опустинената савана с рядка тревиста растителност, малки акациеви горички, развити върху червено-кафяви и кафяви почви. В крайния юг са представени типичните савани (с баобаби, палми дум), развити върху излужени червено-кафяви почви. В понижените части на релефа са развити обогатени карбонатни черни хидроморфни сбити почви, а покрай реките и бреговете на езерата – обширни тревисти блата.[1]

В саваните обитават множество големи бозайници – слон, носорог, в т.ч. бял носорог, бивол, жираф, разнообразни антилопи, а от хищниците – лъв, леопард, чакал, хиена. Някои от животните обитаващи саваните (лъвове, антилопи) се срещат и по краищата на пустинната зона. Във вътрешните райони на пустинята фауната е много бедна. В езерата живеят хипопотами, крокодили. Има и многочислени змии, гущери и насекоми. От птичия свят най-характерни са щраусите (по периферията на Сахара), а също и различни видове водни и блатни птици по бреговете на реките и езерата.[1]

Използване на земята и ресурсите

[редактиране | редактиране на кода]

Употреба на земята
за оран: 3%
постоянно посяти: 0%
постоянни паши: 36%
Гори и гористи местности: 26%
други: 35% (1993 г.)

Напоявана земя: 140 км2 (1993 г.)

Естествени неблагоприятни условия: суша; пустинен вятър съсредоточен в Северен Чад; периодични засушавания; нападения от ята скакалци.

Природни бедствия: недостиг на питейна вода; неправилното обработване на селските площи допринася за замърсяването на почвата и водата;

Подписани международни споразумения: Замърсяване на въздуха, Биоразнообразие, Промяна на климата, Пустини, Изчезващи видове, Промени в околната страна, Рискове от природни бедствия, Забрана за ядрени изследвания, Защита на озоновия слой.

Подписани но не ратифицирани: Закон за морето.

Бележка: Езеро Чад е най-отличаващия се воден басейн в Сахел.