География на Соломоновите острови

География на Соломонови острови
Регион	Океания
Площ	139-то място
• Общо	28 380 km2
Брегова линия	3350 km
Най-висока точка	2335 m вр. Попоманасеу
Най-голямо езеро	Тингоа
Климат	субекваториален, тропичен
Соломонови острови в Общомедия

Карта на архипелага Санта Крус

Соломоновите острови е независима държава в югозападната част на Тихия океан, разположена между 6°36′ и 12°18′ ю.ш. и 155°31′ и 170°11′ и.д., като включва едноименния архипелаг (с изключение на островите Бугенвил и Бука), островните групи Санта Крус, Суолоу, Даф, островите Ренел, Белона и др. Площта ѝ е 28 380 km². Населението на страната към 1 януари 2021 г. е 707 850 души. Столица е град Хониара.

Географско положение, островни групи

Соломоновите острови се простират в две вериги (североизточна и югозападна) от северозапад на югоизток на повече от 1400 km и представляват относително компактна група. Единични острови и малки островни групи са разположени предимно на изток от архипелага. Общо се състоят от 6 големи и 992 малки острова. Шестте големи острова са: Гуадалканал (5353 km²), Малаита (4307 km²), Сан Кристобал (3191 km²), Санта Изабел (2999 km²), Шуазьол (2971 km²) и Ню Джорджия (2037 km²). Островната група Санта Крус (748 km²) е отдалечена от най-южния остров на архипелага – Сан Кристобал – на 450 km. На 60 km на север от остров Нендо (най-големия в групата, 506 km²) лежи островната група Суоллоу. На 110 km североизточно от нея е островната група Даф (14 km²). На 320 km източно от остров Нендо е разположен остров Анута (Чери, 0,37 km²), на 42 km югоизточно от него е остров Фатутака (Митре, 0,18 km², най-източния остров на страната), а на 110 km югозападно от Анута е разположен най-южния остров на държавата Соломонови острови – Тикопиа (5 km²). Атола Онтонг Джава (Лорд Хау, 12 km²) отстои на 250 km североизточно от Санта Изабел. На югозапад от Соломоновите острови, на 190 km от Сан Кристобал, лежат два острова – Ренел (660 km²) и Белона (17 km²). Общата дължина на бреговата линия на Соломоновите острови е 3350 km.

Геоложки строеж, релеф

„Високите“ вулканични острови на Соломоновия архипелаг са разположени върху подводен хребет. Планински вериги заемат почти целите им части и само покрай бреговете им има тесни и дълги низини. Сравнително широка брегова низина има само на североизточния бряг на остров Гуадалканал. Най-високата точка на страната връх Попоманасеу (2335 m) се намира на остров Гуадалканал. Островите са изградени от древни лави, върху които залягат млади вулканични и седиментни наслаги. Коралови варовици от времето на терциера се срещат на височина над 300 m, като надолу те се сменят с кватернерни варовици. Това свидетелства, че в далечното минало се е извършило издигане на островите. Понастоящем целият архипелаг бавно потъва. На островите се срещат угаснали и действащи вулкани, термални извори и често явление са земетресенията. Множество от островите са обградени с коралови рифове. Крайбрежните низини са разположени върху варовикови тераси, привързани към склоновете на вулканичните планини. Освен вулканични острови в архипелага има и малки коралови острови.

В островната група Санта Крус влизат седем вулканични острова, лежащи върху подводен планински хребет. Най-големите острови от тази група са Нендо, Утупуа, Ваникоро (Лаперуз) и Тинакула. Височината на остров Нендо е 550 m, а на Ваникоро – 923 m. Всички острови от групата са обградени от мощни коралови рифове.

Групата острови Суоллоу е образувана от 12 малки островчета, като височината им е от няколко метра до 50 m и представляват остатъци от издигнат атол. Островите Даф включват 10 вулканични островчета, като най-високото от тях е Таумако (365 m).

Източните острови Анута, Фатутака и Тикопиа се явяват върхове на подводни вулкани. Най-големия от тях – Тикопиа е с дължина 5 km, ширина 3 km и височина 366 m.

Групите острови Сикаиана и Онтонг Джава (Лорд Хау) представляват коралови атоли, състоящи се от множество ниски островчета. В атола Онтонг Джава те са повече от 100 и обкръжават лагуна с дължина 72 km и ширина 48 km.

Островите Ренел и Белона са издигнати коралови острови, бивши атоли. Ренел е с дължина 80 km и ширина до 16 km и се издига над нивото на океана на 150 m. Остров Белона е малък, като неговата дължина е 11,5 km и ширина 3 km.

Климат, води

Екваториално-тропичния климат на Соломоновите острови се смекчава от влиянието на океана. От април до ноември се установява сравнително сухо и прохладно време, с преобладаване на югоизточните пасати. Горещия и влажен сезон продължава от ноември до април, като тогава на островите господстват северозападните мусони, понякога преминаващи в урагани и се изливат поройни дъждове. Средните месечни февруарски температури са 26,9°С, а средните августовски – 23,6°С. През януари сумата на валежите достига до 419 mm, а през „сухия“ юли – 160 mm. Годишната сума на валежите възлиза на 2500 – 3000 mm, като на някои места (например в столицата Хониара) те са 2100 mm, а на други – 8000 mm.

На всичките големи острови има многочислени къси и бурни планински реки и потоци, като на повечето от тях е удобно изграждането на малки ВЕЦ-ове. Езерата са малко. Най-голямото е Тингоа, намиращо се на издигнатия коралов остров Ренел. Високопланинско езеро, запълващо кратера на древен угаснал вулкан има на остров Тикопиа.

Почви, растителност, животински свят

Най-разпространени на Соломоновите острови са червеноземните плодородни почви, разпространени по речните тераси и малките делти на реките.

Планините на вулканичните острови са покрити с гъсти и влажни гори, в които растат ценни дървесни видове. Само североизточните равнини на остров Гуадалканал са заети от савани. Ниските и равни участъци се използват за отглеждане на културни растения: кокосова палма, батати, таро, ямс, ориз, какао.

Животинският свят на Соломоновите острови е беден и е представен от опосуми, фалангери и горски мишки, а също и от много големи лалугери, които не се срещат никъде другаде на Земята. Много разнообразно е птичето царство. Във водите около островите има много видове риби, крокодили, морски костенурки, морски змии, мекотели.

Полезни изкопаеми

Недрата на островите все още са слабо проучени. На остров Гуадалканал са открити и се разработват златни находища. На островната група Флорида, разположена на север от Гуадалканал, са открити залежи на железни и фероникелови руди, а също и магнезити. Значителни са находищата на боксити (около 300 млн.т), открити на остров Ренел, а запасите от фосфорити на остров Белона се оценяват на 10 млн.т. Фосфорити са открити още на издигнатия атол Санта Ана и на остров Санта Каталина, разположени край остров Сан Кристобал. Малки залежи на азбест има на остров Шуазьол в района на Кумборо.