География на Йордания
География на Йордания | |
Континент | Азия |
---|---|
Регион | Западна Азия Близък Изток |
Площ | |
• Общо | 89 342 km2 |
Брегова линия | 143 km Мъртво море 118 km Червено море 25 km |
Граници | 531 km – Израел 356 km – Сирия 147 km – Ирак 780 km – Саудитска Арабия |
Най-висока точка | Джабал ал Рам 1754 m |
Най-ниска точка | -392 m, на брега на Мъртво море |
Най-дълга река | Йордан 252* km |
Климат | субтропичен |
Йордания в Общомедия |
Йордания е държава в Западна Азия, в Близкия Изток, на източния бряг на Мъртво море. На запад граничи с Израел (дължина на границата 531 km), на север със Сирия 356 km, на североизток с Ирак 147 km и на югоизток и юг със Саудитска Арабия 780 km. Обща дължина на сухоземните граници 1814 km. На запад се мие от водите на Мъртво море (дължина на бреговата линия 118 km), а на югозапад има 25 km брегова ивица със залива Акаба на Червено море. Обща дължина на бреговата линия 143 km. В тези си граници Йордания заема площ от 89 342 km².[1] От североизток на югозапад се простира на 560 km, а от север на юг от 90 до 390 km. Преди към територията на Йордания са били присъединени 5900 km² от Палестина, които през 1967 г. са окупирани от Израел. Население на 1.1.2020 г. 10 858 000 души. Столица град Аман.[2]
Територията на Йордания се простира между 29°11′ и 33°22′ с.ш. и между 34°58′ и 39°18′и.д. Крайните точки на страната са следните:
- крайна северна точка – (Сирия и Ирак. ), на границата със
- крайна южна точка – (Саудитска Арабия. ), на границата със
- крайна западна точка – (Акаба на Червено море, на границата със Саудитска Арабия. ), на брега на залива
- крайна източна точка – (Ирак. ), на границата с
Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]По-голямата част от територията на Йордания е заета от пустинно плато, повишаващо се от изток на запад от 500 до 1000-1500 m. Най-високата точка на страната Джабал ал Рам (1754 m) се издига в крайната ѝ южна част. В Западна Йордания е разположена дълбоката меридионална тектонска падина Гхор (Ел Гхор, Ел Гор) и нейното южно продължание Уади ал Араба. Падината Гхор е заета от долината на река Йордан и безотточното езеро Мъртво море, където се намира най-дълбоката сухоземна депресия на Земята (-392 m под морското равнище). От двете страни на падината са разположени Сирийско-Палестинските планини, изградени основно от кредни и палеогенски варовици и пясъчници, препокрити на места с базалтова лава. В страната се разработват находища на фосфорити, калиеви соли (Мъртво море), медни руди.[2]
Климат, води, растителност, животински свят
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на Йордания е субтропичен, сух. Средната януарска температура е 8-14°С, средната юлска 24-30°С, а в падината Гхор и в Южна Йордания температура понякога достига до 50°С. В планините на запад годишната сума на валежите е 500-700 mm (с максимум през зимата), на изток и в падината Гхор – на места под 100 mm. Постоянните реки в страната са малко, най-често сухи долини вади (уади) или сезонни водотоци. По границата с Израел протича най-голямата река в страната река Йордан, вливаща се от север в безотточното Мъртво море. Растителността в планините на запад е средиземноморска, като са разпространени дървесно-храстови формации, а на изток и юг е полупустинна и пустинна. В редките оазиси вирее финикова палма. Характерни представители на животинския свят са газела, ивичеста хиена, пустинна лисица, множество видове птици и влечуги.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2016-05-21. Посетен на 2015-07-15.
- ↑ а б в ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Иордания, раздел (Природа) т. 10, стр. 383
|