География на Гватемала
| География на Гватемала | |
 | |
| Континент | Северна Америка |
|---|---|
| Регион | Централна Америка |
| Площ | 105-то място |
| • Общо | 108 889 km2 |
| • Земя | 99,6% |
| • Вода | 0,4% |
| Брегова линия | 420 km – общо 254 km – Тихи океан 166 km – Карибско море km |
| Граници | 1688 km – общо 962 km – Мексико 253 km – Белиз 270 km – Хондурас 203 km – Салвадор |
| Най-висока точка | 4220 m – вулк. Тахумулко |
| Най-дълга река | Усумасинта (560* km), Мотагуа (486 km), Грихалва (480* km), Пасион (354 km), Белиз (290 km), Салинас (273 km) |
| Най-голямо езеро | Исабал (590 km²), Атитлан (130 km²), Петен Ица (99 km²) |
| Климат | субекваториален |
| Гватемала в Общомедия | |
Гватемала е държава в западната част на Централна Америка, разположена между Тихия океан на юг и Карибско море на североизток. Площта ѝ възлиза на 108 889 km², а населението към 1 януари 2018 г. – 17 263 000 души. Столица е град Гватемала. На запад и север Гватемала граничи с Мексико (дължина на границата 962 km), на североизток – с Белиз (253 km, границата не е маркирана), на изток – с Хондурас (270 km) и на югоизток – със Салвадор (203 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни) е 1688 km. На юг Гватемала се мие от водите на Тихия океан с дължина на бреговата ивица 254 km, като тук брега е предимно нисък и праволинеен, без никакви удобни естествени пристанища. На североизток бреговете на страната се мият от водите на Карибско море (заливите Аматике и Омоа) и дължина на бреговата линия 166 km. Бреговете са низиннни и почти повсеместно заблатени.[1]
Крайни точки:
- крайна северна точка – 17°48′55″ с.ш., граница с Мексико, с дължина на границата 195 km, от 89°09′ до 90°59′ з.д.
- крайна южна точка – , десен бряг на река Пас, на границата със Салвадор.
- крайна западна точка – , ляв бряг на река Сучате, на границата с Мексико.
- крайна източна точка – , на брега на залива Омоа, на брега на Карибско море, граница с Хондурас.
Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Повече от половината от територията на Гватемала е заета от планини с височина от 1000 до 3000 m. Тяхната северна част образува нагънато-блокови масиви с височина до 4000 m, разделени от дълбоки тектонски падини, заети от долините на реки и езера (река Мотагуа, езерата Исабал, Атитлан и др.). На юг планините са представени от млада вулканична верига, над която се издигат вулканите Тахумулко 4220 m, Такона 4117 m, Акатенанго 3975 m, Санта Мария 3772 m и др. На юг от нея се простира тясна (40 – 60 km) и дълга (около 250 km) брегова низина. Северната част на страната е заета от варовиковото плато Петен с височина до 250 m, с изобилие от карстови форми на релефа. Много характерни за страната се честите земетресения. В Гватемала серазработват находища на полиметални, хромови и манганови руди, злато, сребро, нефт.[1]
Климат, води
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на Гватемала е субекваториален, пасатно-мусонен. Средните месечни температури са от 23 до 27°С в низините и от 15 до 20°С в планините. Годишната сума навалежите по североизточните склонове на планините достига до 3000 mm/m² (с максимум през зимата), по югозападните – до 2000 mm/m² (с максимум през лятото), а в южната крайбрежна низина, платото Петен и във вътрешните падини – 500 – 1000 mm/m². Територията на страната попада в 3 водосборни басейна: на Мексиканския залив (на запад и северозапад), на Карибско море (на североизток и изток) и на Тихия океан (на юг). Най-големите реки са: Усумасинта (560* km), Мотагуа (486 km), Грихалва (480* km), Пасион (354 km), Белиз (290 km), Салинас (273 km), а най-големите езера – Исабал (590 km²), Атитлан (130 km²), Петен Ица (99 km²).[1]
Почви, растителност, животински свят
[редактиране | редактиране на кода]Над половината от територията на страната е заета от гори. На север преобладават вечнозелените влажни гори, развити върху червено-жълти латеритни почви, съдържащи ценни видове дървета (палми, каучуково, махагоново, хаематоксилум, балса, бакаут). Във вътрешните планински райони горите са предимно смесени (главно бор и дъб), развити върху планински латеритни почви, а на юг виреят листопадни гори, редуващи се със савана и храсти върху кафеникаво-червени почви. В страната живеят широконоси маймуни, ягуари, броненосци, игуани, а в крайбрежните води много видове скариди.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||