Направо към съдържанието

Гена Димитрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гена Димитрова
българска оперна певица
Родена
Починала
11 юни 2005 г. (64 г.)
ПогребанаЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учила вНационална музикална академия
Музикална кариера
Стилопера
Инструментивокал
Глассопран
Активностот 1965 г.

Уебсайтwww.ghenadimitrova.com
Гена Димитрова в Общомедия

Гена Мачева Димитрова е българска оперна певица, сопран, една от най-големите опeрни певици на всички времена.

Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 г. в село Беглеж, Плевенско.[1] Началото като певица се поставя още в детските години, когато нейният талант е забелязан от първия ѝ учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще.

С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. С гуменки и почти в носия пристига в София на приемни изпити в Българската държавна консерватория. Пее „Хей, Балкан, ти роден наш“. Приета е веднага. За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки. „Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“ – коментира именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска. Завършва през 1964 г. при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров.[1]

През 1964 – 1966 г. е в майсторски клас към Консерваторията, след което става стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли. През 1966 г. е на специализация в Студиото за млади оперни певци към „Ла Скала“ в Милано. Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 г. с ролята на Абигаил в „Набуко“ на Джузепе Верди.[1]

През 1970 г. Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на двугодишна специализация в Студиото към „Ла Скала“[1] при Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио. През това време участва в конкурси и оперни постановки в различни градове на Италия. Победител е в конкурса за оперни певци в Тревизо, на който кандидатите представят ролята на Амелия от „Бал с маски“ на Верди.[1] През 1971 г. е на турне във Франция с италианска оперна трупа, представяща операта „Силата на съдбата“ от Джузепе Верди. Краят на стажа ѝ е в първите дни на 1972 г., когато изпълнява в „Ла Скала“ Амелия, заедно с Пласидо Доминго и Пиеро Капучили.[1]

През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този период са Тоска в „Тоска“ на Джакомо Пучини във Виенската опера през 1978 г., Джоконда в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели в Арена ди Верона през 1980 г., Абигаил в „Набуко“ на Верди в Арена ди Верона през 1981 г., Турандот в „Турандот“ на Пучини в Арена ди Верона през 1983 г..

Най-успешният период в кариерата на Димитрова е десетилетието след 7 декември 1983 г., когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „Турандот“ в „Ла Скала“, в която участва и тенора Пласидо Доминго.[1] През този период тя изпълнява с голям успех Турандот, лейди Макбет в „Макбет“ и Амнерис в „Аида“ на Верди в „Ла Скала“ и лейди Макбет на фестивала в Залцбург през 1984 г., отново Абигаил в „Ла Скала“ през 1986 г., Турандот в „Метрополитен Опера“ през 1987 г. През същата година е победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.

Гена Димитрова провежда майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София и др. Работи с млади таланти, организира техни участия и концерти и участва като изпълнител на техните концерти. Едни от нейните ученици са Елена Баръмова и Байса Дашням.

Гена Димитрова умира на 11 юни 2005 година в Милано.

На Гена Димитрова е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б в г д е ж Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 183 – 191.