Направо към съдържанието

Гаспар де Гусман Оливарес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гаспар де Гусман Оливарес
Роден
Починал
22 юли 1645 г. (58 г.)
ПогребанИспания

РелигияКатолическа църква
Учил вСаламанкски университет
Гаспар де Гусман Оливарес в Общомедия
Граф-херцог Оливарес, портрет от Веласкес

Гаспа́р де Гусма́н-и-Пименте́л, граф на Оливарес и херцог на Санлукар ла Майор, известен като граф-херцог де Олива́рес (на испански: Gaspar de Guzmán y Pimentel, Conde-Duque de Olivares; роден на 6 януари 1587 г. в Рим, починал на 22 юли 1645 г. в Торо, Кастилия и Леон, е испански държавен деец, фаворит на Филип IV. Като министър-председател от 1621 до 1643 г. той е начело на Испания в период на постоянни международни конфликти, включително Тридесетгодишната война (1618 – 1648) и края на Осемдесетгодишната война (1568 – 1648). Вътрешната му политика се отличава с неуспешни реформи, опити за централизация на властта и увеличение на данъците, което води до въстания в Каталония и Португалия, довели в крайна сметка до свалянето му от власт.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кариерата му започва в двора на престолонаследника Филип. Когато той се възкачва на престола през 1621 г. на 16-годишна възраст, доверието му към Оливарес е толкова голямо, че всички книжа за подпис от краля преминават първо през Оливарес. Така той се превръща в нещо повече от министър-председател, във фаворит и alter ego на краля. Той ръководи държавата в продължение на 22 години и тъй като периодът е труден за Испания, с войни в Холандия, Северна Италия, Франция и много народни въстания в различни части на монархията, народът го смята отговорен за всички несгоди[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Olivares,_Gaspar_de_Guzman // Енциклопедия Британика. 1911. Посетен на 24 октомври 2017. (на английски)