Направо към съдържанието

Гаспара Стампа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гаспара Стампа
Gaspara Stampa
Родена1523 г.
Починала23 април 1554 г. (31 г.)
НаправлениеПетраркизъм
Известни творбисборник Arsi, piansi, cantai
Повлияна от
Гаспара Стампа в Общомедия

Гаспàра Стàмпа (на италиански: Gaspara Stampa; * ок. 1523, Падуа; † 23 април 1554, Венеция, Венецианска република) е италианска поетеса.

Нейните рими, замислени според модела на Петрарка, представляват една от най-интересните лирически колекции на 16 век. Приживе не е толкова популярна и е възхвалявана от съвременниците си главно заради музикалния си талант. Нейната слава възниква през периода на Романтизма. Днес тя се смята за най-значимата и изключителна от писателките на Ренесанса.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Падуа между 1520 и 1525 г., вероятно през 1523 г. като дъщеря на търговеца Бартоломео Стампа – бижутер, родом от Милано (по-рано биографите смятат, че тя произлиза от аристократично миланско семейство, но архивните изследвания от миналия век унищожават тази легенда, въпреки че някои продължават да вярват, че баща ѝ е потомък на по-млад клон на благородническо семейство). Баща ѝ умира, когато Гаспара е на осем години, и майка ѝ Чечилия – венецианка се завръща в родния си град с децата си Гаспара, Касандра и Балдасаре. Децата изучават литература, музика, история и рисуване. Момичетата са особено добри в пеенето и свиренето на лютня, вероятно поради обучението им при композитора Тутовале Менон. Също така неин учител е композиторът Перисоне Камбио, който ѝ посвещава редица мадригали, където той написва по-специално, че „нито една жена в света не обича музиката по начина, по който Вие, и никой не я разбира по начина, по който Вие“.[2] Гаспара е известна с изпълнението на произведения от собствената си композиция в музикален съпровод и също пее произведенията на Петрарка.

Братът на Гаспара учи в Падуанския университет и пише стихове, които получават одобрението на известни писатели. Във Венеция Гаспара е посрещната от изисканото и образовано венецианско общество; вътре в него тя води елегантен и непринуден живот, като се отличава с красотата и качествата си. Домът ѝ се превръща в един от най-известните литературни салони във Венеция, посещаван от най-добрите художници, писатели и музиканти от региона на Венето между 1535 и 1540 г., а мнозина се стичат на певческите изпълнения на Гаспара по текстове на Петрарка.[3] Джироламо Парабоско, поет и органист на Сан Марко, включва в книгата си Lettere amorose произведение, посветено на Гаспара. Франческо Сансовино ѝ посвещава своето преиздаване на „Амето“ на Бокачо, както и няколко свои произведения, включително Ragionamentro (1545) – есе за изкуството на любовта.[4] Нейни приятели са поетът Джовани Дела Каза, Ортензио Ландо, Варки, Доменичи, Спероне Сперони и др. В академичния кръг, наречен Аакдемия на съмняващите се (Accademia dei Dubbiosi), Стампа – певица и изпълнителка на лютня[5] използва псевдонима Анасила (Anassilla) в чест на нимфата Анаса[6], която използва и в своите стихове.

Колалтино ди Колалто

Смъртта на 19-годишния ѝ брат–поет от болест през 1544 г. оказва силно влияние върху Гаспара и тя решава да стане монахиня, подтиквана по този път от сестра Паола Антония Негри.[7] От брат ѝ остават сонетите, отпечатани заедно с тези на много по-известната Гаспара.[8] Въпреки това, след дълга криза, тя се връща към нормалния живот във Венеция и започва връзка с граф Колатино ди Колалто (* 22 май 1523, Сузегана; † 1569), военен и поет, която продължава около 3 години (1548 – 1551). Именно на него са посветени повечето от достигналите до нас 311 нейни стихотворения. Отношенията им са прекъснати през 1551 г., очевидно в резултат на охлаждането на графа, вероятно поради многото му отсъствия от Венеция. Гаспара е съкрушена и преминава през дълбока духовна и религиозна криза.[9] Тя изпада в депресия, но резултатът от този период е поредица от красиви, интелигентни и страстни стихове, в които тя най-накрая взема Колалто - поне за себе си. Поезията, пропита с мъчителна душевна болка, ѝ помага да оцелее и я довежда до слава. Само три нейни стихотворения обаче са публикувани през живота ѝ (№ LI, LXX и LXXV, в антологията на модерната поезия Il sesto libro delle rime di diversi eccellenti autori, 1553 г.[10]). Тя не се радва на особена слава като поетеса, въпреки че очевидно някои от стиховете ѝ се разпространяват сред приятели и вероятно се подготвя книга за публикуване.[11]

Достатъчно културна в сферата на литературата, изкуството и музиката, Гаспара е водена от силния заряд на своята личност да изживява свободно различни любовни преживявания, които дълбоко белязват нейния живот и нейното поетично творчество. Романтиците я виждат като новата Сафо (откъде идва епитетът „Сафо на нейното време“ в речника на Брокхаус и Ефрон по неин адрес, не е ясно), също и поради краткия ѝ живот, изживян по силно страстен начин. Историята на поетесата обаче трябва да бъде преоразмерена и поставена в контекста на социалния живот на времето, където социалните отношения, включително любовните, често отговарят на церемониал и поредица от точни условности.

След граф Колалто тя има още един любовник, на когото посвещава няколко от сонетите си, свидетелстващи за нова надежда за щастие в сърцето ѝ. Но Гаспара не успява да възвърне душевния си мир и здраве, продължавайки да страда. 31-годишната поетеса умира във Венеция на 23 април 1554 г.[12] след петнадесет дни чревна треска. Някои източници съобщават, че се е самоубила с отрова по любовни причини, други, че любовните болки са влошили здравето ѝ, за да я доведат до смърт от болест. Има и версии, че граф Колалто я е отровил или тя е починала от мъка, когато е чула, че той е женен. Последната версия е успешно опровергана, тъй като той е женен три години преди смъртта ѝ.[13]

Гаспара Стампа – куртизанка?

[редактиране | редактиране на кода]

Има и следните биографични данни: „Става куртизанка от висшето общество, върти се в изискано общество от благородници, художници, които я ценят за нейната рядка красота и способност да „очарова“ другите. Краткият ѝ живот на свободна, без задръжки жена преминава през поредица от мимолетни и страстни романи, от които се откроява драматична връзка с граф Колатино ди Колалто.[14] Но все пак е възможно информацията, че е била куртизанка, да е погрешна. Критиците често обсъждат този въпрос.[15] Предположението, че тя е била куртизанка, е изказано за първи път от Абделкадер Салза в неговата статия Madonna Gasparina Stampa secondo nuove indagini през 1913 г.[16] и това предположение води до много спорове.

За разлика от две други венециански жени – куртизанките-поетеси Вероника Франко и Тулия Арагонска, чиито професии са запазени от много съвременни сметки и официални документи (например данъчни декларации, посочващи професията им), няма подобни източници за Гаспара Стампа. Абделкадер Салза разчита на писмо от монахинята Анджела Паоло, с която Гаспара е в кореспонденция, когато брат ѝ умира. В него монахинята, въпреки че призовава Гаспара да живее в манастир, въпреки усещанията на Салза не казва нищо, което да показва, че Гаспара се е занимавала с проституция. Той също така цитира някаква анонимна епиграма, където Гаспара е наречена „курва“. Заключенията му сега се смятат за малко пресилени. Съвременните изследователи в по-голямата си част са склонни да смятат, че въртейки се в интелектуалния кръг на ренесансовите хуманисти и дискутирайки с тях на равна нога, Гаспара наистина е имала любовници сред тях, но тя не е била професионална куртизанка, взимайки такси от своите посетители[17], но най-вероятно е тази, която се нарича виртуоза - тоест професионална певица.[18] [19]

Всъщност този въпрос няма никакво значение, тъй като не се отразява по никакъв начин на нейната работа. Освен това във Венеция повече, отколкото в други италиански градове, уважаваните неомъжени жени могат да живеят самостоятелно. Тя свири музика пред смесена публика, посещава салони в домовете на мъжете и има отворен роман в стихове, което вероятно предполага, че Гаспара е бил маргинална личност. Но ако тази маргиналност я притеснява, то в стиховете тя не се проявява по никакъв начин.[20]

Творби

[редактиране | редактиране на кода]
Понтормо, Монсиньор дела Каза, 1541-1544 г.

След смъртта ѝ сестра ѝ Касандра издава стихосбирката на Гаспара „Рими“ през 1554 г. с посвещение на Джовани Дела Каза, архиепископ на Беневенто, писател и литерат, който е приятел и на двете сестри. Колекцията включва 311 сонета, канцони и секстини. Повечето от произведенията са посветени на любовната история на Гаспара с граф Колатино ди Колалто. Творбите са замислени според модела на Петрарка и представляват една от най-интересните лирични колекции на 16 век, включително „Ще горя, ще плача, ще пея“ (Arsi, piansi, cantai; piango, ardo e canto). Даниеле Понкироли дефинира тези рими по следния начин: „Човешки сложен, богат на „модерна“ психология, песенникът на Стампа, който нашата романтична чувствителност възприема преди всичко като пламенен любовен дневник, е засегнат от неспокойната оригиналност на една човешка история, „изповядана“ с женствена експанзия. Никоя друга песенна книга от 16 век не ни предлага такъв оживен документален и психологически интерес“.

Посмъртната колекция не е успешна. Гаспара Стампа остава само бележка под линия в историята на италианската литература, докато през 1738 г. в Рим граф Антонио Рамбалдо (потомък на граф Колалто), с помощта на Луиза Бергали, публикува препечатка на нейните стихове. Той намира първото издание в архива на семейството си и се решава на да издаде ново, „желаейки по някакъв начин да изпълни своя дълг към паметта на една толкова изключителна поетеса“.[21] За това издание той поръчва да гравира портрети на поетесата и на нейния любовник, негов прародител (в първото издание има само нейният портрет). Това второ издание става популярно, допринасяйки за разрастването на романтичната легенда за Гаспара, която се разпространява в Италия през следващите два века. Работата на Стампа е истински оценена през епохата на Романтизма.

Колекцията на Гаспара е нещо като дневник: тя изразява едновременно радост и разочарование. Използва различни видове стихове – сонети, мадригали, канцони, секстини, капитули. Според Сонет II тя се среща с графа по Коледа и това е любов от пръв поглед. Тя е последвана от период на щастие, а след това от съмнение, разрив и страдание. След това има няколко сонета, посветени на нов любовник. Те не са толкова ярки като предишните и имат по-приглушени тонове, но показват, че в сърцето ѝ е влязла нова надежда. Предполага се, че сборникът дължи повествователната си структура не на авторката, а на нейната сестра, която евентуално е подредила стиховете в такъв ред, че да направят нужното впечатление.[22]

Нейната стихия са преките чувства и изповедта. Основната тема на творбите ѝ е любовната история с Колалто. „Те изобразяват стъпка по стъпка развитието на страстта към любимия във всичките ѝ променливи проявления, от най-голямото щастие до горчивото отчаяние; отличават се със страстен патос”.[23] „Поетесата го сравняваше с всички богове на древния Парнас, но не можеше и не искаше да скрие неговата жестокост и непостоянство“.[24] „Тя бе поетеса против волята си. Тя пишеше за себе си и за него: тези сонети бяха само писма от тяхната кореспонденция, компресирани и пламенни страници[25] на нейния личен дневник“.

Руският филолог и поет Иля Голенищев-Кутузов отбелязва, че страстната поезия на Стампа нарушава каноните на поезията на Петрарка: вместо към непостижим идеал тя се обръща към „земната любов и земните страсти“.[26] Тя използва традицията на Петрарка, опростена в образи и лексикални форми: „Цитатите от Петрарка в стихотворенията на Гаспара Стамп са многобройни, но поетесата не успява да се придържа напълно към необходимия стил и тя използва лексиката и схемите на Петрарка доста повърхностно и опростено“.[27] Особено ценни за нейните стихове са преките чувства и изповедността.

От професията на музикант Стампа има, както казва италианският литературен критик Еторе Бонора, „импулса да развие своята любовна лирика в слаба и разнообразна мелодична текстура, изсветлявайки поетиката на Петрарка, която също присъства в нея, във форми, които често докосват изяществото и лесната завладяемост на популярни компоненти", и по-специално в групата на мадригалите „мелодичната виртуозност успява да изкупи почти конвенционалната лекота на образите, превръща думата във въздишка, както ще се случи с толкова много мелодраматична поезия, че именно от мадригалите е взела началото на така жалните си движения“.

Творби

[редактиране | редактиране на кода]
  • Rime di madonna Gaspara Stampa, Venezia, Plinio Pietrasanta 1554

Гаспара Стампа в културата

[редактиране | редактиране на кода]
  • Симон Вуе (1590–1642) я изобразява като Калиопа в своята картина „Аполон и музите“, Будапеща.
  • Якопо Кабианка пише „Гаспара Стампа“ драма в стихове“ (Jacopo Cabianca. Gaspara Stampa dramma in versi.). Пиесата включва следните герои: Гаспара, нейната сестра, граф Колалтино, Биче Контарини, Лоренцо Венирея и художника Чезарино да Мурано.
  • Диодато Салуцо Роеро пише повеста „Гаспара Стампа" [28]
  • Германският поет Райнер Мария Рилке споменава Гаспара в първата от своите „Дуински елегии“, която често се смята за едно от най-великите му произведения: „Мисли ли достатъчно за Гаспара Стамп? Достоен пример, така че всяко момиче, от което си тръгна любимият, мечтаеше: ще стана ли такава, обичаща?“.
  • В началото на 20 век една от нейните прочути фрази: „Да живееш пламенно и да не изпитваш болка“ („viver ardendo e non sentire il male“) ще избере за свой жизнен принцип един от автобиографичните герои на Габриеле Д’Анунцио – Стелио Ефрена, главният герой на романа „Огън“ ("Il fuoco"), за да подчертае специалното му отношение към живота.
  • Същият сонет, от който е взет този стих, привлича вниманието на композитора Джилберто Боско, който пише „Dedica“ за сопран, флейта, кларинет и горна(1982).
Ул „Гаспара Стампа“ в Падуа

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Luigi di San Giusto, Gaspara Stampa, Bologna-Modena, A.F.Formiggini, 1909.
  • Guido Baldi, Silvia Giusso, Mario Razetti, Giuseppe Zaccaria, Testi e storia della letteratura, Torino, Paravia, 2010, vol. B: L'Umanesimo, il Rinascimento e l'età della Controriforma, с. 168-171.
  • Ettore Bonora ,Gaspara Stampa, Storia Lett. Italiana, Milano, Garzanti, 1966, с.271-76
  • Mario Pazzaglia, Scrittori e critici della letteratura italiana, Bologna, Zanichelli, 1979, vol. 2., с. 290-291.
  • Stefano Bianchi, La scrittura poetica femminile nel Cinquecento veneto: Gaspara Stampa e Veronica Franco, Manziana, Vecchiarelli, 2013. ISBN 978-88-8247-337-2
  • Roberta Lamon, Le Donne nella Storia di Padova, Padova, 2013, с. 34-36

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Fiora A.Bassanese. Gaspara Stampa // Italian woman writers: A Bio-bibliographical Sourcebook
  2. ↑ Irma B. Jaffe, Gernando Colombardo. Shining Eyes, Cruel Fortune // Посетен на 2017-10-03.
  3. ↑ Архивиран от оригинала на 7 април 2014.
  4. ↑ J. Maud, Maud F. Jerrold. Vittoria Colonna: With Some Account of Her Friends and Her Times. 1906
  5. ↑ Fiora A. Bassanese. Italian Women Writers: A Bio-bibliographical Sourcebook // Посетен на 2023/01/26.
  6. ↑ Fiora A.Bassanese. Gaspara Stampa // Italian woman writers: A Bio-bibliographical Sourcebook
  7. ↑ Liber Liber. Gaspara Stampa // Посетен на 2023-01-26.
  8. ↑ Rime [...] di Gaspara Stampa con alcune altre [...] di Baldassare Stampa, Venezia, Francesco Piacentini, 1738, pp. 191-208.
  9. ↑ Guido Baldi, Silvia Giusso, Mario Razetti, Giuseppe Zaccaria, Testi e storia della letteratura, Torino, Paravia, 2010, vol. B: L'Umanesimo, il Rinascimento e l'età della Controriforma, pag. 168-171
  10. ↑ Fiora A.Bassanese. Gaspara Stampa // Italian woman writers: A Bio-bibliographical Sourcebook
  11. ↑ Gaspara Stampa. Other’s women voices Архив на оригинала от 2013-01-26 в Wayback Machine.
  12. ↑ Stampa in “Enciclopedia Italiana” – Treccani
  13. ↑ J. Maud, Maud F. Jerrold. Vittoria Colonna: With Some Account of Her Friends and Her Times. 1906
  14. ↑ С. В. Логиш «Гаспара Стампа» // Посетен на 2009-02-15.
  15. ↑ Lawrence I. Lipking. Abandoned Women and Poetic Tradition // Посетен на 2017-10-03.
  16. ↑ Giornale storica della letteratura italiana 62 (1913): 1-101
  17. ↑ Irma B. Jaffe, Gernando Colombardo. Shining Eyes, Cruel Fortune // Посетен на 2017-10-03.
  18. ↑ Diana Maury Robin. Publishing Women // Посетен на 2017-10-03.
  19. ↑ Antonio Barzaghi. Donne o cortegiane? La prostituxione a Venezia: Documenti di costume dal XVI al XVI secolo. Verona: Bertani, 1980
  20. ↑ Gaspara Stampa. Other’s women voices Архив на оригинала от 2013-01-26 в Wayback Machine.
  21. ↑ Irma B. Jaffe, Gernando Colombardo. Shining Eyes, Cruel Fortune // Посетен на 2017-10-03.
  22. ↑ Irma B. Jaffe, Gernando Colombardo. Shining Eyes, Cruel Fortune // Посетен на 2017-10-03.
  23. ↑ Брокгауз и Эфрон. Гаспара Стампа
  24. ↑ И. Н. Голенищев-Кутузов. «Литература Чинквеченто» // Посетен на 2009-02-15.
  25. ↑ Eugenio Donadoni, примечания к изданию Рильке.
  26. ↑ И. Н. Голенищев-Кутузов. «Литература Чинквеченто» // Посетен на 2009-02-15.
  27. ↑ С. В. Логиш «Гаспара Стампа» // Посетен на 2009-02-15.
  28. ↑ Вацуро В. Э. — Литературная школа Лермонтова // Архивиран от оригинала на 2010-07-01. Посетен на 2009-02-27.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Стампа, Гаспара“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гаспара_Стампа&oldid=12027033“.