Ганчо Савов (лекар)

Ганчо Савов
	Ганчо Савов
български генерал
Роден	15 ноември 1917 г. село Преславен, Старозагорско, Царство България
Починал	14 февруари 1989 г. (71 г.) София, Народна република България

Ганчо Савов Динев е български лекар, неврохирург, професор, офицер, генерал-майор от медицинската служба, заслужил деятел на науката (1972), народен лекар, основоположник е на военнополевата неврохирургия в България.^[1]

Биография

Роден е на 15 декември 1917 г. в старозагорското село Преславен. Завършва гимназия в Стара Загора. От 1937 до 1939 г. учи медицина в Белград, но завършва в София през 1942 г. Между 1941 и 1942 г. укрива членове на Политбюро. През 1943 г. за кратко е участъков лекар в Триград, а след това до 1944 г. е такъв в Кочериново. Става член на БКП през 1944 г. По време на българското участие във Втората световна война е дружинен лекар. От 1945 г. е асистент в Катедрата по неврология и психиатрия към Медицинския университет. Влиза в българската армия през 1949 г. като ординатор в хирургично отделение на Общовойсковата болница в София. Специализира неврохирургия във Военномедицинската академия "С.М. Киров" в Ленинград от 1949 до 1951 г. От 1951 до 1961 г. е началник на неврохирургичното отделение на Общовойсковата болница. През 1959 г. Савов създава второто българско военно неврохирургично отделение (след това създадено при Драва 1945 г.^[2]), а през 1962 г. и Катедрата по военно-полева травматология на нервната система към Висшия военномедицински институт. На последната е и началник до излизането си в запаса през 1985 г. От 1954 г. е старши научен сътрудник, от 1961 г. доцент, а от 1964 г. и професор. През 1961 г. става главен неврохирург на българската армия. От 1962 до 1964 г. е заместник-началник на Военномедицинска академия по лечебната и научната част.

От 1969 г. е генерал-майор от медицинската служба. С указ № 2029 от 14 декември 1977 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. Носител е на ордени „Народна република България“ III ст., „9 септември 1944 г.“ II ст., „Червено знаме на труда“, „Кирил и Методий“ I ст., „Народна свобода 1941 – 1944 г.“.^[3] Народен лекар (1985). Умира при трагични обстоятелства, блъснат от автобус на 14 февруари 1989 г. Има над 250 публикации. Автор е на монографиите "Черепно - мозъчни травми" и "Невротравми". Заедно с Иван Темков написва известното „Практическо ръководство по неврология“ издавано седем пъти.^[4] Синът на Ганчо Савов, Емил Савов и внукът Николай Габровски също са неврохирурзи.

Публикации

с Н. Антонов. Курс по военнополева травматология на нервната система, ВВМИ, 1965
с Ф. Филипов и П. Петров Диагностика и лечение на неврохирургическите заболявания. Изд. Медицина и физкултура, 1973
с Н. Антонов и Н. Кючуков. Невротравми, 1968
с В. Градинаров и Н. Антонов. Реанимация и интензивна терапия на гръбначно-мозъчните травми, 1977

Бележки

↑ Тонев, С., Чобанов, Н., Керин, Т. и Върбанов, Г. Генерали в бели престилки. Изд. Ирита, 2008, с. 99
↑ Снимка на персонала на Неврохирургическото отделение с началник д-р Марин Петров при завръщането от фронта. Б.м., 2 юни 1945 г., Държавна агенция „Архиви“, ДА – Кюстендил, ф. 739, оп. 1, а.е. 66, л. 1
↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 161
↑ Книга за българските хирурзи от д-р Тотко Найденов и проф. Дамян Дамянов: ЧАСТ 56

Портал „Военна история на България“

[1] Тонев, С., Чобанов, Н., Керин, Т. и Върбанов, Г. Генерали в бели престилки. Изд. Ирита, 2008, с. 99

[2] Снимка на персонала на Неврохирургическото отделение с началник д-р Марин Петров при завръщането от фронта. Б.м., 2 юни 1945 г., Държавна агенция „Архиви“, ДА – Кюстендил, ф. 739, оп. 1, а.е. 66, л. 1

[3] Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 161

[4] Книга за българските хирурзи от д-р Тотко Найденов и проф. Дамян Дамянов: ЧАСТ 56

[1]

[2]

[3]

[4]