Гама-функцията е определена за всички комплекси числа, с изключение за неположителните числа. За комплексни числа с положителна реална част, тя се определя чрез сходящ несобствен интеграл:
Тъждеството позволява да се разшири интегралната дефиниция на до мероморфна функция, определена за всички комплексни числа с изключение на целите неположителни числа.[1] Именно тази функция с максимално голямо дефиниционно множество обикновено се нарича гама-функция.[1]
Когато се търси приближение на z! за комплексно число z, се оказва, че е ефективно първо да изчисли n! за някакво голям число n, след което да се използва това за приближение на стойност за (n+z)!, а след това се използва рекурсивна връзка m! = m(m−1)! назад n пъти, за да се развие приближение за z!. Освен това тази апроксимация е точна в граници, когато n нараства към безкрайност.
По-конкретно, за определено цяло число m, важи
и може да се провери дали същата формула важи, когато произволно цяло число m се замени с произволно комплексно число z
Умножавайки двете страни по z!, получаваме
Това безкрайно произведение е сходящо за всички комплекси числа z освен за целите неположителни числа, при които рекурсивната връзка m! = m(m−1)!, приложена назад през стойността m = 0 включва деление на нула.
Аналогична формула във вид на безкрайно произведение важи за гама-функцията, когато нейният аргумент е произволно комплексно число с изключение на целите неположителни числа:
Основни свойства на гама-функцията:
;
за всички комплексни числа с изключение на целите неположителни числа;
Други важни функционални уравнения за гама-функцията са формулата на отражението на Ойлер
която предполага
и дупликационната формула
Дупликационната формула е особен случай на теоремата за мултиплициране.
Просто, но полезно свойство, което може да се забележи от определянето на границите, е:
В частност, с z = a+bi, това произведение е:
Може би най-известната стойност на гама-функцията при аргумент, който не е цяло число, е:
което може да бъде намерено чрез полагане на z = 12 в дупликационанта формула или формулата на отражението, използвайки връзката с бета-функцията, дадена по-долу с x = y = 12, или просто замествайки u = √x в интегралното определение на гама-функцията, което води до Гаусов интеграл. По принцип за неотрицателни стойности на n имаме:
където n!! обозначава двойния факториел на n.
Може да е примамливо резултатът да се обобщи до Γ(12) = √π, търсейки формула за други индивидуални стойности Γ(r), при които r е рационално число. Обаче, тези числа не са изразими сами по себе си по отношение на елементарните функции. Доказано е, че Γ(n + r) е трансцендентно число и алгебрическо независимо от π за всяко цяло число n и за всяка от дробите r = 16, 14, 13, 23, 34, 56.[3] По принцип при изчисляването на стойности на гама-функция е добре да се използват числени приближения.
Друга полезна граница за асимптотично приближение е:
Производните на гама-функцията се описват по отношение на полигама-функция. Например:
За положително цяло число m производната на гама-функцията може да бъде изчислена така:
Тук γ е константата на Ойлер – Маскерони. За Re(x) > 0, n-тата производна на гама-функцията е:
Поведението на за нарастваща положителна променлива е просто: функцията нараства бързо – по-бързо от експоненциална функция. Асимптотично докато , големината на гама-функцията се извежда от формулата на Стирлинг:
където символът означава, че отношението на двете страни е сходящо към 1[1] или е асимптотично сходящо.
Поведението на функцията при неположителни е по-сложно. Ойлеровият интеграл не е сходящ за , но функцията, която определя в положителната комплексна равнина, има уникално аналитично продължение към отрицателната равнина. Един начин да се намери това аналитично продължение е да се използва интеграла на Ойлер за положителни аргументи и да се разшири областта до отрицателните числа чрез постоянно прилагане на рекурсивната формула,[1]
избирайки такова , че да е положително. Произведението в знаменателя е нула, когато е равно на кое да е от целите числа . Оттук, гама-функцията трябва да е неопределена в тези точки, за да се избегне деление на нула. Това е мероморфна фнукция с прости полюси при неположителни цели числа.[1]
Това определение може да бъде пренаписано така:
За функция с комплексна променлива , при прост полюс остатъкът на се извежда чрез:
Когато
и
Така че, остатъците на гама-функцията в тези точки са:
Гама-функцията е ненулева навсякъде по дължина на реалната ос, макар че става произволно близка до нула, докато z → −∞. Всъщност, не съществува комплексно число , за което и следователно реципрочната гама-функция е цяла функция с нули при .[1]
Гама-функцията има локален минимум при , където достига стойност от . Гама-функцията трябва да има редуващ се знак между полюсите, защото произведението в напредващата рекурсивност съдържа нечетен брой отрицателни коефициенти, ако броят полюси между и е нечетен, и четен брой, ако броят полюси е четен.
Алтернативна нотация, първоначално въведена от Гаус, е пи-функцията, която по отношение на гама-функцията е:
така че Π(n) = n! за всяко неотрицателно цяло число n.
Използвайки пи-функция, формулата на отражение приема формата
където sinc е нормализираната функция sinc, докато теоремата за мултиплициране приема формата
Понякога може да се намери и
което е цяла функция, определена за всяко комплексно число, също както и реципрочната гама функция. Това, че е цяла, ще рече, че няма полюси, така че , също както и , няма нули.
Обемът на n-елипсоид с радиуси r1, …, rn може да бъде изразен като
Гама-функцията с комплексни стойности е неопределена за неположителни числа, но в тези случаи стойността може да се определени в Риманова сфера като ∞. Реципрочната гама функция е точно определена и аналитична при този стойности (и в цялата комплексна равнина):