Галска роза

Галска роза

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Розови (Rosaceae) род: Роза (Rosa) вид: Галска роза (R. gallica)

Научно наименование

Rosa gallica Linnaeus, 1753

Галска роза в Общомедия

[ редактиране ]

Галската роза (Rosa gallica), също галска шипка, известна още като „френска роза“, „червена роза на Ланкастър“ или „Стамболска роза“ (в България) е растение от род Роза. Включено е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.

Описание

Галската роза е храст, висок до 80 cm, с изправени или полегнали клонки с разнотипни, а в някои случаи дори липсващи шипове. Листата са сложни, нечифтоперести с 5 или 7 листчета.

Цветовете са едри, ароматни, червени, но лесно окапват и съдържат нисък процент етерични масла. Разположени са по един, два или три в съцветие. Чашелистчетата от вътрешната страна са влакнести, от външната – жлезисти. Плодът е тъмнорозов, едър и е ядлив.

Местообитание

Галската роза е с произход от Южна и Централна Европа на изток към Турция и Кавказ. Среща се в диво състояние в страните от Средния Изток и Мала Азия, Кавказ, Крим. Растението се среща по поляните и храсталаците на долния и среден планински пояс до около 1000 m надморска височина.

История

Галската роза е сред най-старите сортове градински рози, отглеждани от древните гърци и римляни. В Средновековието е популярна из цяла Европа и е култивирана от XIII до XIX век на големи територии около град Провен, на 50 км югоизточно от Париж.

В началото Стамболската роза е заемала около 10 % от насажденията в България.

Галската роза е устойчива на болести, което се използва най-вече в селекцията на нови клонове.

Популярни градински сортове

• „Versicolor“ – раирана
• „Tuscany“ или „Old Velvet“ – с плоски, полукичести, червени цветове
• „Belle de Сгесу“ – почти без тръни, със силно ароматни розови цветове.

Приложение

Използва се за производството на консерви, желета, сиропи, стимулиращи напитки, дражета, парфюми, медицински мехлеми, кремове и свещи. Венчелистчетата ѝ притежават тонизиращи и адстрингентни свойства и са ценени от лекарите през вековете. Има силен аромат, който се запазва и след изсушаването ѝ.

Литература

• Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.

Източници

Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.