Гай Юлий Виндекс
Гай Юлий Виндекс Gaius Julius Vindex | |
римски политик и военачалник | |
Роден |
25 г.
|
---|---|
Починал | 68 г.
|
Гай Юлий Виндекс (на латински: Gaius Julius Vindex), по произход гал от знатен род от провинция Аквитания, е древноримски сенатор (статус, даден му от император Клавдий) управител на Лугдунска Галия.
В края на 67 или началото на 68 г., вдига бунт срещу данъчната политика на Нерон. Според историка Дион Касий, Виндекс „е силен в тялото и проницателно умен, умел във воденето на война и изпълен със смелост за всяко голямо начинание, страстно обича свободата и има огромна амбиция".[1]
С цел да получи подкрепа, Виндекс заявява верността си към към управителя на Тараконска Испания, Сервий Сулпиций Галба, провъзгласил се за император. Виндекс е разбит и убит от армията на управляващия провинция Горна Германия, Луций Вергиний Руф, в битка край Везонцио (дн. Безансон).
През юни 68 г., подкрепата на военните за Галба води до самоубийството на Нерон. Новият император, приветстван бурно от Сената, сече монети във възпоминание на Виндекс, на който дължи поста си.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Cassius Dio. Roman History. Кн.63. Гл.22. 1 – 2
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Статията на Йона Лендеринг „Гай Юлий Виндекс“ Архив на оригинала от 2008-01-11 в Wayback Machine. на страницата Livius.org
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Donahue, John. „Galba (68 – 69 A.D.)“, De Imperatoribus Romanis
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vindex в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |