Направо към съдържанието

Гайо Петрович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гайо Петрович
Gajo Petrović
сръбски философ и учен
Роден
Починал
13 юни 1993 г. (66 г.)
ПогребанЗагреб, Хърватия

Учил вЗагребски университет
Философия
РегионЗападна философия
ШколаШкола „Праксис“
Научна дейност
ОбластМарксизъм
Работил вЗагребски университет
ПовлиянКарл Маркс, Фридрих Енгелс

Гайо Петрович (на сръбски: Гајо Петровић/Gajo Petrović) е югославски философ от сръбски произход, един от водещите теоретици в марксистко-хуманистично ориентираната Школа „Праксис“ в Социалистическа федеративна република Югославия. Той е сред редакторите на списание Праксис, който остава такъв през цялото време на излизането на списанието. Той е определян от Милан Кангърга като организатора и човека, който стои зад идеята за лятната школа в Корчула, което е място за срещи между марксисти и други философи от Изтока и Запада през 60-те и 70-те години.

Петрович е роден в Карловац, Кралство Югославия на 12 март 1927 г. Започва да следва философия в Загребския университет. От 1946 до 1948 г. заминава за СССР като студент на обменни начала. Там усеща потискането на философското мислене при управлението на Йосиф Сталин. След това се завръща в Югославия, довършвайки образованието си и получавайки докторска степен от Загребския университет през 1956 г. Дисертацията му се отнася за философските възгледи на Георги Плеханов. След завършването от 1950 той преподава логика и теория на философия в Загребския университет. Между 1963 и 1964 г. е председател на Хърватското философско общество. През 1964 г. е избран за председател на Югославското философско общество.

Петрович е един от главните югославски критици на сталинските философски тези от началото на 50-те години. В началото на 60-те години философските му възгледи еволюират и се насочва към интерпретация на марксизма на базата на философските работи на младия Маркс. Това е в съответствие с творческата линия на мисълта на самоуправляващия се социализъм, който доминира в югославския политически пейзаж. Въпреки това, неговата продължителна радикална критика на догматичната идеология на Съюза на комунистите в Югославия води до открит конфликт. През 1968 г. Петрович открито подкрепя студентските протести, които са претекст за неговото изхвърляне от партията на събрание на 8 юни в партийния комитет на Загребския университет.

През 1986 година са издадени Събрани съчинения в четири тома на Петрович. През 2001 г. е публикува колекция от статии в негова част, озаглавена Реалността и критиката.

Философски възгледи

[редактиране | редактиране на кода]

Петрович се противопоставя на интерпретацията на философските възгледи на Маркс като диалектически материализъм и твърди, че философията на Маркс е мисъл за революцията, която обмисля възможността за революционна промяна на съществуващия нечовешки свят.

  • Engleska empiristička filozofija. Odabrani tekstovi filozofa (Английската емпирична философия) (1955)
  • The Philosophical Views of G. V. Plekhanov (1957) (Философските възгледи на Г. В. Плеханов)
  • Logic (1964) (Логика)
  • Od Lockea do Ayera. (От Лок до Айер) (1964)
  • Philosophy and Marxism (1965) („Философия и марксизъм“ публикувана на английски под заглавиетоМаркс в средата на 20-век: югославски философ преосмисля творбите на Карл Маркс)
  • Marx in the Mid-Twentieth Century (1967, Doubleday; на английски език)
  • The Possibility of Man (1969) (Възможността на човека)
  • Philosophy and Revolution (1971) (Философия и революция)
  • Why Praxis (1972) (Защо праксис)
  • The Thought of Revolution (1978) (Мисълта на революцията)
  • Marx and the Marxists (1986) (Маркс и марксистите)
  • U potrazi za slobodom: povijesno-filozofski ogledi (В търсене на свободата) (1990)