Гаврил Попсимеонов
| Гаврил Попсимеонов | |
| български опълченец | |
| Роден |
1850 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Гаврил Попсимеонов, известен като Дядо Гаво (изписване до 1945 година: Гаврилъ попъ Симеоновъ), е български опълченец, участник в Руско-турската война (1877–1878) и Сръбско-българската война (1885).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гаврил Попсимеонов е роден на 26 октомври 1848 година в пиянечкото село Вирче, тогава в Османската империя, днес в община Царево село в Северна Македония. Част е от македонската имиграция в България. Живее в Кюстендил. Има две дъщери Мария и Елена и синове Георги и Никола.
През 1873 година, Попсимеонов се среща с Васил Левски при неговото посещение на Кюстендил. Според неговите спомени, той се среща и с Христо Ботев и неговата чета.[1]
След началото на Руско-турската война (1877–1878), Попсимеонов постъпва в Българското опълчение на 12 юни 1877 г., в 5-а рота на 5-а опълченска дружина, но на другия ден[проверка?] напуска ротата и постъпва в четата на Ильо войвода, която освобождава и Кюстендил в януари 1878 г.
Попсимеонов е признат за опълченец. След Освобождението работи като полицейски стражар. През 1885 г. взема участие и в Сръбско-българската война.
През 1928 г. е удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“.[2]
Гаврил Попсимеонов има спомени, записани през 1936 г. от дъщеря му Елена, която е машинописка в съда в Кюстендил.[1]
Умира на 92-годишна възраст на 16 март 1941 г. в Кюстендил, където е и погребан.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Добрева, Райка. Патрона на СУ - Васил Левски два пъти е посещавал Кюстендил според автентичните спомени на опълченеца Гаврил Попсимеонов
- ↑ Аракчиев, Венцеслав. Опълченците на Кюстендил. Кюстендил, 2008. с. 34.
