Гаврил Анастасов
| Гаврил Анастасов | |
| български генерал | |
| Звание | |
|---|---|
| Род войски | |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
Гаврил Анастасов Анастасов е български офицер, генерал-майор, командир на дивизион в 5-и конен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 5-и конен полк и 4-та конна бригада през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Гаврил Анастасов е роден на 6 юли 1871 г. в Котел. На 2 август 1892 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в конницата. На 2 август 1895 г. е произведен в чин поручик, а на 18 май 1902 в чин ротмистър. От 1904 г. служи във 2-ри конен полк. Ротмистър Гаврил Анастасов служи в Кавалерийската школа като инструктор, а на 30 декември 1908 е произведен в чин майор и от същата година е инструктор по ездата в Кавалерийската школа.
Майор Анастасов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на дивизион в 5-и конен полк, като междувременно на 14 юли 1913 е произведен в чин подполковник. В началото на 1915 г. отново е командир на дивизион от 5-и конен полк.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Анастасов продължава службата си като командир на дивизион, а от 15 ноември 1915 поема командването на самия полк. На 5 октомври 1916 г. е произведен в чин полковник, а на 5 април 1918 поема командването на 4-та конна бригада, на която длъжност е до януари 1920[1], когато е уволнен от служба.
„За бойни отличия и заслуги във войната“ съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента[2], а през 1918 е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас[3], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.[4]
На 12 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (2 август 1892)
- Поручик (2 август 1895)
- Ротмистър (18 май 1902)
- Майор (30 декември 1908)
- Подполковник (14 юли 1913)
- Полковник (5 октомври 1916)
- Генерал-майор (31 декември 1935)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1892)
- Кавалерийската школа в Пинероло, Италия (1904 – 1906).
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента (1917)
- Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас (1918, 1921)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Анастасов, Гаврил. Военна езда в две части. София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1921.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Според Руменин, с. 22 е уволнен през 1919 г.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 98
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 308
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 262 – 263
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 22.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
