Вячеслав Шчепкин
| Вячеслав Шчепкин Вячеслав Николаевич Щепкин | |
| руски езиковед славист | |
 | |
| Роден |
с. Тимонино, Руска империя |
|---|---|
| Починал | 2 декември 1920 г.
|
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Националност | руснак |
| Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
| Научна дейност | |
| Област | езикознание, палеография, църковно изкуство |
| Учил при | Филип Фортунатов |
| Работил в | Московски университет Петербургска академия на науките |
| Титла | професор |
| Подпис |  |
| Вячеслав Шчепкин в Общомедия | |
Вячеслав Николаевич Шчепкин (Щепкин) е руски езиковед славист, член-кореспондент на Петербургската академия на науките.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 25 май (6 юни) 1863 г. През 1885 г. завършва Московския университет. От 1907 г. е избран за професор, а от 1913 г. е член-кореспондент на Петербургската академия на науките.[1]
Умира в Москва на 2 декември 1920 г.[1]
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Научните му интереси са в областта на славянското езикознание, палеографията, литературата, църковното изкуство. Извършва изследвания върху българските писмени паметници Савина книга и Голонски псалтир. През 1903 г. издава „Разсъждения върху езика на Савината книга“, а през 1906 г. – „Болонският псалтир“. Автор е на първото ръководство по български език за руснаци.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Фигура пастыря-старца на иконе Рождества Христова. М.: т-во тип. А. И. Мамонтова, 1897, 8 с.
- Эпоха новооткрытой Троицкой фрески. М.: т-во тип. А. И. Мамонтова, 1902, 10 с.
- Саввина книга. М., 1903.
- Учебник болгарского языка. М.: т-во тип. А. И. Мамонтова, 1909—106 с.
- Старославянское чтение. М., 1911.
- Графика у славян. СПб., 1911.
- История южных славян. СПб., 1911, 332 с.
- Русская палеография. СПб., 1913.
- Введение в славяноведение. М., 1914.
- Учебник русской палеографии. М., 1918.
- Русская палеография / [Вступ. статья чл.-кор. АН СССР Р. И. Аванесова]; АН СССР. Отд-ние литературы и яз. Комис. по истории филол. наук. М.: Наука, 1967, 224 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4877.
|
