Вячеслав Зайцев

Вячеслав Алексеевич Зайцев
Персонална информация
Цяло име	Вячеслав Алексеевич Зайцев
Дата на раждане	12 ноември 1953 г. (1953-11-12)
Място на раждане	Ленинград, СССР
Височина	191 см
Тегло	97 кг
Пост	разпределител
Професионални отбори
1969 – 1987 1987 – 1989 1989 – 1990 1990 – 1991 1992 – 1993 Автомобилист, Ленинград Сполето Агридженто Чита де Кастело Лугано
Национален отбор
1971 – 1988 СССР

Вячеслав Алексеевич Зайцев (род. 12 ноември 1952 година, Ленинград) е съветски волейболист, сред най-добрите разпределители в историята на волейбола.

Той е многогодишен капитан на националния отбор на СССР през един от най-силните периоди на „Сборная“. Заслужил майстор на спорта на СССР (1978). Награден с ордените „Знак почета“ и „Дружбы народов“.

Женен, с две деца. Синът му Иван е роден в Италия и се състезава за националния отбор по волейбол на „адзурите“.

Клубна кариера

Състезателната си кариера започва на 17 години, когато дебютира в мъжкия състав на Автомобилист (Ленинград). Състезава се за клуба до 1987 година, като през този период Зайцев е ключов състезател на ленинградчани и клуба отстъпва само на ЦСКА (Москва).

Зайцев е първия съветски волейболист, който отива да се състезава в чужбина. Играе за италианските Сполето, Агридженто и Чита де Кастело, които извежда от втората група на италианския шампионат А2 до висшата група А1.

Завършва клубната си кариера в швейцарския Лугано на 40 годишна възраст.

Национален отбор

В Националния отбор на СССР дебютира през 1971 година. През 1977 година става капитан и играе до 1988 година. През този период отборът 8 години няма поражение на официален турнир.

Награди и постижения

Постижения

• Шампион на Олимпиадата в Москва (1980).
• Вицешампион на Олимпиата в Монреал (1976).
• Вицешампион на Олимпиадата в Сеул (1988).
• Двукратен световен шампион на шампионатите през 1978 и 1982 година.
• Двукратен световен вицешампион на шампионатите през (1974, 1986).
• Двукратен носител на Световната купа (1977, 1981).
• Сребърен медалист на Световната купа (1985).
• Победител на Игрите на Добра воля през 1986 година.
• Седемкратен шампион на Европа (1971, 1975, 1977, 1979, 1981, 1983, 1985).
• Шампион на Европа при младежите (1971).
• Шампион на Универсиадата (1973).
• Двукратен носител на КНК (1982, 1983).
• Вицешампион на Спартакиадата на народите на СССР (1975).
• Вицешампион на СССР по волейбол (1976 – 1982).
• Носител на бронзов медал от шампионатите на СССР през 1972 – 1975, 1985, 1987.
• Носител на Купата на СССР по волейбол (1983).

Треньорска кариера

Започва треньорската си кариера през август 1992 г. в Лугано (Швейцария).

През 1994 г. се връща в Русия като помощник-треньор в Белогорие, през 1995 г. завоюва купата на Русия. През 1996 година е помощник на Вячеслав Платонов на Олимпиадата в Атланта. През 1997 година е старши треньор на „сборная“ на Световната лига, където заема 3 място.

През годините 1998 – 2005 отново се връща в Италия, където работи с юношите на клубове от серия А1. През 2005 – 2006 е старши треньор на женския отбор на Динамо (Москва), с когото става шампион на Русия. През 2006 – 2007 г. е главен треньор на младежкия национален отбор на Русия, с които става шампион на Европа (2006) и вицешампион на световното (2007); старши треньор на „Локомотив-Белогорие“. От април до ноември 2008 године е главен треньор на „Динамо-Янтарь“, от април 2009 година – главен треньор на „Металоинвест“, след това отново поема „Локомотив-Белогорие“. През сезон 2011/12 е начело на „Кристал“ от Воронежка област.