Върбан Килифарски
Върбан Килифарски | |
български революционер | |
![]() Върбан Килифарски и брат му, 20 ноември 1901 г. Фото Александър Владиков | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Върбан Килифарски в Общомедия |
Върбан Стоянов Килифарски, с псевдоним Гошо[1], е български революционер, анархист, кукушки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Килифарски е роден в 1879 година в разградското село Хърсово.[2] Брат му Александър Килифарски след Хуриета е учител в Пътеле.[3] Учи в гимназия в Разград, но не я завършва. Михаил Герджиков го привлича във ВМОРО през 1896 година. Гоце Делчев го взема за четник и се повлиява от анархизма му, като през този период по негов съвет започва да организира отвличания срещу откуп. В акциите участва и Килифарски, като впоследствие Делчев го изпраща като кукушки войвода. Негов четник по това време е Трайко Гьотов.[2]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/43/%D0%92%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%22%D0%91%D0%B5%D0%B7%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%22_1911.jpeg/250px-%D0%92%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%22%D0%91%D0%B5%D0%B7%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%22_1911.jpeg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/40/Purpur_1923-2-7.jpg/250px-Purpur_1923-2-7.jpg)
Килифарски напуска ВМОРО, установява се в София и в 1907 година започва да издава първия български анархистичен вестник „Свободно общество“, по-късно в 1910 - 1911 година издава „Безвластие“ заедно с Михаил Герджиков.[4] В 1912 година заминава за Париж, Франция, където се присъединява към първата трудово-анархистична школа „Кошера" на Себастиан Фор. През 1914 г. се завръща в България, където без успех се опитва да направи покушение срещу цар Фердинанд, скрит в парка на Евксиноград. Между 1915 и 1920 година е в Италия, където развива анархистична и антимилитаристична пропаганда.
В 1920 година се установява в чифлика на баща си в местността Текето край село Ашиклар, където умира.[5][6][7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.
- ↑ Митрев, Анастас. Мемоари, огледи, статии. Скопје, Нова Македонија, 1974. с. 52. (на македонска литературна норма)
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 206.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 76.
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София[неработеща препратка]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 198-199, 216.