Външна политика на Бразилия
Външната политика на Бразилия е отговорност на Министерството на външните работи.
Общи сведения
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че социалното и икономическо изоставане от водещите страни не дават възможност на Бразилия да действа като световна сила,[1] страната е политически и икономически лидер в Латинска Америка.[2][3] Този статут донякъде се оспорва от други големи латиноамерикански страни, като Аржентина и Мексико, които се противопоставят на предложенията Бразилия да получи постоянно място като представител на региона в Съвета за сигурност на ООН.
През втората половина на 20 век както военните, така и демократичните правителства се стремят да водят независима външна политика. Страната има за цел засилването на връзките си с другите страни от Южна Америка и провеждането на многостранна дипломация чрез Организацията на обединените нации и Организацията на американските държави.[4]
Съвременната външна политика на Бразилия се основава на позицията на страната като регионална сила в Латинска Америка, лидер между развиващите се страни и понякога е сочена като една от потенциалните свръхсили.[5] Бразилската външна политика като цяло се застъпва за многостранната дипломация, изразяваща се в разрешаването на спорове по мирен път и ненамеса в делата на други държави.[6] Бразилската конституция постановява също, че страната трябва да развива своята икономическа, политическа, социална и културна интеграция със страните от Латинска Америка.[7]
Изключителна икономическа зона
[редактиране | редактиране на кода]Изключителната икономическа зона на Бразилия, позната също като „Синята Амазония“ или „Бразилските води“, е с площ от около 3,5 милиона квадратни километра, с възможност да бъде разширена на 4,4 милиона, в зависимост от бразилския иск пред Комисията за границите на Обединените нации, който предлага да се разшири изключителната икономическа зона на Бразилия с деветстотин хиляди квадратни километра морска площ.[8][9]
Бразилска Антарктика
[редактиране | редактиране на кода]Бразилия предявява и полуофициални претенции за област в Антарктика до самия Южен полюс, ограничена въз основа на проекцията на своето крайбрежие по меридианите.[10] През 1986 страната установява своя антарктическа база, по-късно наречена „Команданте Фераз“, която може да побере до 46 души и се използва за научни изследвания.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Zibechi, Raúl. Difficult Path (PDF) // Funder's Network on Trade and Globalization. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
- ↑ Lima, Maria Regina Soares et al. Brazil as a regional power // doi.org Journal. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
- ↑ Bandeira, Luiz Alberto Moniz. Brazil as a regional power // Sage Journals Online. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
- ↑ Can Brazil Play a Leadership Role in the Current Round of Global Trade Talks? // Universia Knowledge. Wharton School. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)[неработеща препратка]
- ↑ Ribando, Clare. US-Brazil relations (PDF) // Congressional Research Service. Архивиран от оригинала на 2009-07-10. Посетен на 16 август 2007. (на английски)
- ↑ Landau, Georges D. The Decisionmaking Process in Foreign Policy: The Case of Brazil. Washington DC, Center for Strategic and International Studies, 2003. (на английски)
- ↑ Constituição da República Federativa do Brasil de 1988 // Presidência da República, 5 октомври 1988 г. Посетен на 29 март 2011 г. (на португалски)
- ↑ Gonçalves, Joanisval Brito. Direitos Brasileiros de Zona Econômica Exclusiva e de Plataforma Continental em Torno do Arquipélago de São Pedro e São Paulo (PDF) // senado.gov.br. (на португалски)
- ↑ UN Continental Shelf and UNCLOS Article 76: Brazilian Submission (PDF) // un.org. (на английски)
- ↑ O Tratado da Antártica: Perspectivas Territorialista e Internacionalista (PDF) // Universidade de São Paulo, 30 март. (на португалски)
- ↑ A Estação Comandante Ferraz // Estação de Apoio Antártico. Архивиран от оригинала на 2009-07-30. Посетен на 2012-07-14. (на португалски)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|