Вълшебникът от Оз
- Тази статия е за книгата на Л. Ф. Баум. За филма вижте Магьосникът от Оз.
„Вълшебникът от Оз“ | |
„The Wonderful Wizard of Oz“ | |
Корица на първото издание | |
Автор | Лиман Франк Баум |
---|---|
Създаване | 1900 г. САЩ |
Първо издание | 1900 г. САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | детски роман |
„Вълшебникът от Оз“ в Общомедия |
„Вълшебникът от Оз“ (на английски: „The Wonderful Wizard of Oz“) е детски роман, написан от американския писател Лиман Франк Баум и издаден за първи път от чикагското издателство „George M. Hill Company“ през 1900 г. Илюстрациите са на Уилям Уолъс Денслоу. Баум посвещава книгата „на моя добър приятел и другар, жена ми“.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]В книгата се разказва за момиче на име Дороти Гейл, живеещо във ферма в Канзас, което мечтае за по-добър живот. Фермата е връхлетяна от разрушително торнадо, което отнася Дороти с цялата къща и кучето ѝ Тото във вълшебната страна на Оз. Дороти е посъветвана от Добрата вълшебница от север да тръгне по пътя на жълтите павета, за да отиде в Смарагдовия град при вълшебника от Оз, който може да знае как Дороти да се върне обратно в Канзас. По време на пътешествието си тя се среща и запознава с Плашилото, Тенекиения човек и Страхливия лъв, които тръгват с нея към Смарагдовия град с надеждата да получат това, което им липсва (мозък, сърце и смелост).
Политическа алегория
[редактиране | редактиране на кода]Баум никога не е твърдял, че произведението е някаква алегория. В продължение на 60 години никой не е правил подобна интерпретация, докато през 1964 г. гимназиалният учител Хенри Литълфийлд не публикува статията си „Вълшебникът от Оз: Басня за популизма“,[1][2] в която твърди, че книгата е алегория на дебатите за биметализма, разгорели се в САЩ в края на 19 век.[3] Торнадото символизира движението в подкрепа на сребърния стандарт (на английски: Free Silver),[2] пътят с жълтите павета – златния стандарт, а сребърните обувки на Дороти символизират желанието на Народната партия да се приеме биметален стандарт на мястото на златния стандарт. За да се върне у дома, Дороти трябва да намери Смарагдовия град и да говори с Вълшебника, символизиращ президента на САЩ.[2] По пътя среща Плашилото, което олицетворява фермер; Тенекиения човек – олицетворение на фабричен работник, и Страхливия лъв, чийто първообраз е Уилям Дженингс Брайън, радетел на движението Free Silver и кандидат за президент.[4] Злите вещици от изток и от запад символизират съответно богатите железопътни и нефтени магнати от американския Запад и финансовите и банкови интереси на Изтока, които се противопоставят на биметализма, защото ще девалвира долара и обезцени инвестициите им. Обратно, работниците и бедните фермери поддържат движението Free Silver, защото ще намали дълговото бреме. Народната партия се стремяла към коалиция между фермерите от средния Запад и фабричните работници от севера и тези две групи са представени с Добрите вълшебници от север и юг. „Oz“ е съкращението на унция, стандартна мярка за тегло на златото.[5]
Хипотезата на Литълфийлд жъне популярност,[6] но не се приема сериозно от литературните историци. През 80-те години на 20 век интересът към нея се възражда, но впоследствие е отхвърлена отново.[7][8] Джак Уедърфорд също посочва литературната алюзия за парите от Магьосникът от Оз в История на парите (1997),[9] а в книгата си Web of Debt (2007) Елън Браун започва всяка глава с цитат от нея.[10][11]
Поредица
[редактиране | редактиране на кода]Романът за малката Дороти е една от най-добре познатите истории в американската популярна култура и е преведен на много езици. Първоначалният ѝ успех става причина Баум да напише и публикува още 13 книги от серията за Оз. Четвъртата книга е Дороти и Вълшебникът в страната на Оз.
Оригиналната книга е в сферата на общественото достояние в САЩ от 1956 г., а тринадесетте следващи книги попадат в тази сфера през 1986 г. В оригинал е достъпна в Проект Гутенберг.[12] През 1939 г. е създаден филм по книгата с участието на Джуди Гарланд.
На български език
[редактиране | редактиране на кода]На български език книгата има множество издания, но хронологически първото издание на издателство „Наука и изкуство“ и повечето от следващите издания са озаглавени „Вълшебникът от Оз“, като издателство „Дамян Яков“[13], „ПАН“[14] и „Труд“[15], а като „Магьосникът от Оз“ – от издателство „Бард“[16].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dighe 2002, с. x
- ↑ а б в Dighe 2002, с. 2
- ↑ Littlefield 1964, с. 50
- ↑ Hansen 2002, с. 255
- ↑ Littlefield 1964, с. 55
- ↑ Setting the Standards on the Road to Oz, Mitch Sanders, The Numismatist, July 1991, стр. 1042 – 1050
- ↑ David B. Parker, „The Rise and Fall of The Wonderful Wizard of Oz as a Parable on Populism“, Journal of the Georgia Association of Historians, 15 (1994), стр. 49 – 63
- ↑ Responses to Littlefield – The Wizard of Oz // Архивиран от оригинала на 2013-04-16. Посетен на 29 октомври 2013.
- ↑ Уедърфорд, Джак. История на парите. Обсидиан, 2001. ISBN 954-769-003-5. с. 225.
- ↑ Brown, J.D., Ellen Hodgson. The Web of Debt: The Shocking Truth About Our Money System and How We Can Break Free. Third Millennium Press. Fifth Edition Revised and Updated January 2012. ISBN 978-0-9833308-5-1.
- ↑ Web of Debt // webofdebt.com.
- ↑ The Wonderful Wizard of Oz в сайта на Проект Гутенберг
- ↑ На сайта на ИК „Дамян Яков“ // Архивиран от оригинала на 2014-02-21. Посетен на 2008-01-12.
- ↑ На сайта на „Хеликон“[неработеща препратка]
- ↑ На сайта на ИК „Труд“, архив на оригинала от 16 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160916211442/http://publishers.trud.cc/?lang_id=bg&viewID=1&bd_id=604, посетен на 12 януари 2008
- ↑ На сайта на ИК „Бард“
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Dighe, Ranjit S. The Historian's Wizard of Oz: Reading L. Frank Baum's Classic as a Political and Monetary Allegory. Praeger, 2002. ISBN 978-0-275-97418-3.
- Hansen, Bradley A. The Fable of the Allegory: The Wizard of Oz in Economics // Journal of Economic Education 33 (3). Taylor & Francis, 2002. DOI:10.1080/00220480209595190. с. 254 – 264.
- Littlefield, Henry M. The Wizard of Oz: Parable on Populism // American Quarterly 16 (1). Johns Hopkins University Press, 1964. DOI:10.2307/2710826. с. 47 – 58. Архивиран от оригинала на 2010-11-21. Посетен на 2014-02-12.