Вълчи зъб (корниз)
Вълчият зъб е вид подпокривен или надпрозоречен корниз в средновековната българска архитектура, представляваща нередовна тухла или парче камък с остър а не правоъгълен край.[1][2][3]
Този архитектурен елемент е характерен за български земи и е обичайна украса на всички монументални и най-вече сакрални обществени сгради през късното средновековие – църкви, джамии и т.н.
Символизъм
[редактиране | редактиране на кода]Някои автори отъждествяват символизма и значението на този архитектурен елемент със силата и нрава на вълка, доколкото вълците са социални животни, маркиращи територията и защитаващи потомството си, които имат следните качества[4]: издръжливост, ловкост, вярност, интуитивност, интелигентност, независимост, комуникативност.
Легендата за основаването на Рим, след разрушаването на Троя, е свързана с това животно. Вълчият зъб е също така тотем и амулет.[5]
Някои сочат за пример средновековния български строител (майстор Манол), вграждал този символ в своите монументални и религиозни сгради.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Проф. дин Казимир Попконстантинов, доц. д-р Росина Костова, проф. д-р Валентин Плетньов. Духовно просветен център “Архангел Михаил”
- ↑ Джамия „Ахмед бей“
- ↑ „Св. Георги“ – гр. Кюстендил
- ↑ Totem Wolf Symbols: Wolf Meaning and Symbolism
- ↑ Амулет Зъб на вълк [неработеща препратка]