Вълчи зъб (корниз)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3e/Arta%2C_Faik_Pasha._C._XXXVII-39-1970s.jpg/220px-Arta%2C_Faik_Pasha._C._XXXVII-39-1970s.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/28/Elbasan_-_Mbret-Moschee_3a_Fenster.jpg/200px-Elbasan_-_Mbret-Moschee_3a_Fenster.jpg)
Вълчият зъб е вид надпрозоречен корниз в средновековната българска архитектура. [1][2]
Този архитектурен елемент е характерен за български земи и е обичайна украса на всички монументални и най-вече сакрални обществени сгради през късното средновековие – църкви, джамии и т.н.
Символизъм[редактиране | редактиране на кода]
Някои автори отъждествяват символизма и значението на този архитектурен елемент със силата и нрава на вълка, доколкото вълците са социални животни, маркиращи територията и защитаващи потомството си, които имат следните качества[3]: издръжливост, ловкост, вярност, интуитивност, интелигентност, независимост, комуникативност.
Легендата за основаването на Рим, след разрушаването на Троя, е свързана с това животно. Вълчият зъб е също така тотем и амулет.[4]
Някои сочат за пример средновековния български строител (майстор Манол), вграждал този символ в своите монументални и религиозни сгради.