Вулбранд фон Халермунд
Вулбранд фон Халермунд | |
абат на Корвей, епископ на Минден | |
Роден | |
---|---|
Починал | 23 декември 1436 г.
|
Религия | Католическа църква[1] |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Ото II фон Халермунд |
Вулбранд фон Халермунд (на немски: Wulbrand von Hallermund; Wilbrand Bischof von Minden; * пр. 1370; † 23 декември 1436) е абат на Корвей (1398 – 1406) и епископ на Минден (1406 – 1436). Той е последният от род Халермунд.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е вторият син на граф Ото II фон Халермунд († 1392) и съпругата му графиня Аделхайд фон дер Марк († сл. 1371), незаконна дъщеря на граф Адолф II фон Марк († 1348).[3] Брат е на Ото III фон Халермунд († 1411), София фон Халермунд († сл. 1378) и на друга сестра, омъжена за Филип фон Шпигелберг.
На 12 октомври 1406 г. Вулбранд фон Халермунд е избран за епископ на Минден, след Ото IV фон Ритберг. Помазан е през 1407 г. и встъпва на служба през 1409 г.[4][5] Като епископ той е замесен в множество конфликти и получава множество белези.[6][7][8][9] През 1421 г. манастирът „Мария“ в Минден става дамски манастир.[10]
Вулбранд е привърженик на Велфите. През 1411 г. той продава Халермундската собственост на Бернхард I (Брауншвайг-Люнебург).[11] Това е причина за конфликта от 1420 г. между Велфите и роднините му графовете фон Шпигелберг.[12] Вулбранд спечелва обратно за манастира Минден различни дворци и собствености от графовете на Липе, Текленбург и други. Той води също война за собственост срещу манастир Оснабрюк.[13]
Вулбранд фон Халермунд умира на 23 декември 1436 г. Погребан е в катедралата на Минден.[14] Една негова статуя се намира в музея.[15] Новият епископ през 1436 г. става Албрехт фон Хоя.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Josef Traeger: Die Bischöfe des mittelalterlichen Bistums Schwerin. St.-Benno-Verlag Leipzig 1984, S. 122 – 124.
- Minden. In: Lexikon des Mittelalters. Bd. VI, Artemis-&-Winkler-Verlag, Stuttgart 1993, ISBN 3-7608-8906-9, S. 631.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ hallem // Посетен на 19 октомври 2020 г.
- ↑ August Potthast: Wegweiser durch die Geschichtswerke des europäischen Mittelalters bis 1500: Wegweiser durch die Geschichtswerke des europäischen Mittelalters von 375 – 1500 … Band 2: Supplement: nebst einer Zeitfolge der römischen Päpste, der deutschen Kaiser und Könige sowie sämmtlicher deutschen Bischöfe. Kastner, 1868, S. 364
- ↑ Wilbrand Bischof v.Minden, ww-person.com
- ↑ Bishop Wulbrand de Hallermunde †, catholic-hierarchy.org
- ↑ Hierarchia Catholica, Volume 1, Page 342
- ↑ K. E. Ploetz. Geschichte der deutschen Länder: „Territorien-Ploetz.“. A. G. Ploetz, 1964. с. 386.
- ↑ August Benedict Michaelis. Einleitung zu einer vollständigen Geschichte der Chur-und Hochfürstlichen Hause Brandenburg. Meyer, 1759. с. 381.
- ↑ Wissenschaftliche Theologie und Kirchenleitung: Beiträge zur Geschichte einer spannungsreichen Beziehung für Rolf Schäfer zum 70. Geburtstag. Tübingen, Mohr Siebeck, 2001. ISBN 3-16-147625-5. с. 34.
- ↑ Eberhard Michael Iba. Aus der Schatzkammer der Deutschen Märchenstraße: nördliches Weserbergland. Hameln, Niemeyer, 1993. ISBN 3-87585-135-8. с. 66.
- ↑ Christin Borgmeier. Kirche und Reformation in Minden um 1530. GRIN Verlag, 2007. ISBN 978-3-638-65982-6. с. 9.
- ↑ Hermann Guthe. Die Lande Braunschweig und Hannover: mit Rücksicht auf die Nachbargebiete. Klindworth, 1867. с. 443.
- ↑ Otto Preuß. Lippische Regesten: aus gedruckten und ungedruckten Quellen bearbeitet von O. Preuss und A. Falkmann. Т. 3. Meyer, 1866. с. 216.
- ↑ Friedrich W. Ebeling: Die deutschen Bischöfe bis zum Ende des sechzehnten Jahrhunderts. Band 2, Leipzig 1858 S. 263.
- ↑ Sabine Wehking. Die Inschriften der Stadt Minden. Т. 46. Wiesbaden, L. Reichert, 1997. ISBN 3-89500-049-3.
- ↑ Ernst Friedrich Mooyer. Beiträge zur Geschichte der vormaligen Benediktiner-Abtei Tegernsee und deren Verbindung mit andern Klöstern. Т. 3. Minden, Bruns, 1843. с. 47.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Diocese of Minden/Dioecesis Mindensis, catholic-hierarchy.org
- Bischöfe von Minden, Genealogie Mittelalter.