Вуковарско клане

Вуковарско клане
Част от Хърватска война за независимост
Фермата Овчара през 2005 г., преди да бъде превърната в паметник.
Местоположение в Хърватия 45.2956, 19.0592
Място	Грабово, околностите на Вуковар, Хърватия
Дата	20 ноември 1991 г.
Тип на атаката	масово убийство, етническо прочистване
Жертви	200 убити, ок. 60 изчезнали (вероятно убити)
Извършители	ЮНА, Териториална отбрана, сръбски паравоенни групи
Вуковарско клане в Общомедия

Вуковарското клане (на сърбохърватски: Masakr na Ovčari) е масово избиване на хърватски военнопленници и цивилни от сръбски паравоенни, на които са били предадени от Югославската народна армия (ЮНА). Извършено е на 20 ноември 1991 г. в бившата свинеферма Овчара югоизточно от Вуковар. Случва се скоро след превземането на Вуковар от ЮНА, Териториална отбрана и сръбските паравоенни части, идващи от съседна Сърбия. Това е най-голямото масово убийство във войната, както и най-тежкото военно престъпление в Европа от Втората световна война до този момент.

През последните дни на битката, евакуирането на вуковарската болница е договорено между хърватските власти, ЮНА и Европейската общност със съдействието на Международния комитет на Червения кръст. ЮНА впоследствие отказва достъп на Червения кръст до болницата, въпреки споразумението, и премахва около 300 души от помещенията ѝ. Групата, съставена главно от хървати, но и от сърби, унгарци, мюсюлмани и двама чужденци, сражаващи се на страната на хърватската Национална гвардия, първоначално е преместена в казармите на ЮНА във Вуковар. Няколко от затворниците са разпознати като болничен персонал и изгонени от групата, докато останалите са отведени до свинефермата Овчара близо до града. Когато попадат във фермата, затворниците са бити в продължение на няколко часа, преди ЮНА да изтегли войските си и да ги остави на милостта на Териториална отбрана и сръбските паравоенни. След това затворниците са отведени до предварително набелязано място, разстреляни на групи по десетима-двадесетина и заровени в масов гроб.

Масовият гроб е открит през октомври 1992 г. и е охраняван от силите по опазване на мира към ООН, които са били изпратени в района по-рано през същата година. През 1996 г. са ексхумирани 200 трупа в хода на разследване на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. Счита се, че поне още 61 души са заровени в друг гроб. Международният наказателен трибунал осъжда двама офицери от ЮНА във връзка с клането и обвинява бившия сръбски президент Слободан Милошевич за редица военни престъпления, включително тези, извършени при Вуковар. Милошевич, обаче, умира в затвора, преди съдебният му процес да е приключил. Няколко бивши члена на Териториална отбрана и сръбски паравоенни организации са осъдени обвинени от сръбската прокуратура и осъдени за участието си в клането. През февруари 2015 г. Международният съд на ООН отсъжда, че обсадата, клането и жестокостите, извършени в Хърватия не представляват геноцид.

В днешно време, на мястото на масовия гроб е издигнат паметник, а сградата на фермата, където са държани затворниците преди екзекутирането им, е преобразувана в мемориален център през 2006 г. към юли 2014 г. центърът е бил посетен от около 500 000 туристи.