Врабчови чревца
| Врабчови чревца | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Vill., 1789 | ||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||
| Врабчови чревца в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Врабчови чревца[1][2] или Средна звездица[1][2] (Stellaria media) е вид едногодишно до двугодишно[3][1] покритосеменно растение от семейство Карамфилови (Caryophyllaceae). В района на Ново село, Видинско се нарича мишокиня и пилешка трева. Произхожда от Европа и Азия, но е интродуцирано из целия свят. В България се среща навсякъде от 0 – 1500 m надморска височина.[4]
Външен вид
[редактиране | редактиране на кода]Растение с тънко пълзящо и разклонено стъбло с дължина 10 – 40 mm. Стъблото с надлъжна линия (рядко две) от власинки, които стават срещуположни след всеки възел. Листата са зелени, яйцевидни със заострен връх и срещуположни. Приосновните листа имат дръжки, а по-горните нямат.
Цветовете са малки, с диаметър 0,6 – 1 mm, оформящи сравнително малки съцветия. Имат пет двуделни (почти разделени), овални венчелистчета и пет по-едри чашелистчета. Тичинките са 3 – 5 с червеновиолетови прашници, стълбчетата са 3.[1]
Плодът е удължена яйцевидна кутийка разтваряща се до средата на 6 дяла.[1]
-
Линия от власинки по стъблото -
Семена и разтворени плодни кутийки -
Семена
Развитие
[редактиране | редактиране на кода]Растението е едногодишно, но може да оцелее през зимата като двугодишно. Цъфти през цялата година, но най-интензивно през юни – септември.[2]
Местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Средната звездица е често срещана в равнините и предпланините, по-рядко в планините до 1500 m. Сред обработваеми площи, ливади, поляни, буренливи места, край пътища.[3][1]
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Консумира се от хората като салата или варено.[5][6]
Използва се за храна на домашни животни, особено свине и гъски.[1]
Мазило или компрес от растението се използва в народната медицина като лек при различни кожни заболявания като възпаление, язва, измръзване и др.[5][6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Флора на Народна република България, том 3. София, Издателство на Българската академия на науките, 1966. с. 349, 350.
- ↑ а б в Стери, Пол, Прес, Боб. Фотографски определител на дивите цветя в Европа. София, Гея-Либрис, 2007. ISBN 978-954-300-076-0. с. 17.
- ↑ а б Определител на растенията в България. София, Земиздат, 1983. с. 162.
- ↑ Асьов, Борис, Петрова, Антоанета, Димитров, Димитър. Конспект на висшата флора на България. София, 2012. ISBN 978-954-9959-58-1. с. 399.
- ↑ а б Concise Herb Guide. Bloomsbury, 2015. ISBN 978-1-4729-2236-6. с. 21.
- ↑ а б Hatfield, Gabrielle. Encyclopedia of Folk Medicine. Old World and New World Traditions. ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-57607-825-6. с. 72.
| ||||||||
