Ворошилов (лек крайцер, 1937)
| Червенознаменният крайцер „Ворошилов“ Краснознамённый крейсер „Ворошилов“ | |
 Крайцерът „Ворошилов“, 20 юни 1941 г. | |
| Флаг |  СССР |
|---|---|
| Клас и тип | Лек крайцер от проект 26, „Киров“ |
| Производител | Gio. Ansaldo & C. (проект), Завод №198 в Николаев, СССР. |
| Служба | |
| Заложен | 15 октомври 1935 г. |
| Спуснат на вода | 28 юни 1937 г. |
| Влиза в строй | 20 юни 1940 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизиран на 2 март 1973 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 7970 t (стандартна); 8675 t (нормална); 9550 t (пълна) |
| Дължина | 191,3 m |
| Дължина между перпендикулярите | 178,0 m |
| Дължина по водолинията | 187,0 m |
| Ширина | 17,7 m |
| Газене | 7,22 m |
| Броня | пояс: 50 mm; траверси: 50 mm; палуба: 50 mm; кули: 50 – 70 mm; бойна рубка: 100 – 150 mm |
| Задвижване | 2 парни турбини ТВ-7; 6 водотръбни котли Yarrow-Normand |
| Мощност | 122 500 к.с. (91,3 MW) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 34 възела (62 km/h) |
| Далечина на плаване | 2140 морски мили;; Запас гориво: 1290 t нефт |
| Автономност | 20 дни |
| Екипаж | 881 души |
| Кръстен в чест на | Климент Ворошилов |
| Награди и почести: |  орден Червено знаме |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 3x3 180-mm; 6x1 универсални 100-mm; |
| Зенитна артилерия | 6x1 45-mm; 4x1 12,7-mm зенитни картечници ДШК |
| Противолодъчно въоръжение | 2 бомбомета БМБ-1 с боекомплект 20 големи (ББ-1) и 30 малки (БМ-1) дълбочинни бомби |
| Минноторпедно въоръжение | 2x3 533-mm ТА; 164 мини |
| Самолети | 1 катапулт К-12 („Хенкел“); 2 хидроплана КОР-1 |
| Червенознаменният крайцер „Ворошилов“ в Общомедия | |
Червенознаменен крайцер „Ворошилов“ е лек крайцер от проект 26. Името си носи в чест на маршалa на Съветския съюз Климѐнт Ефрѐмович Ворошѝлов.
Строителство
[редактиране | редактиране на кода]Заложен е на 15 октомври 1935 г. в завод номер 198 в град Николаев. Спуснат на вода на 28 юни 1937 г. Включен в състава на Черноморския флот на 20 юни 1940 г.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]Великата отечествена война крайцерът посреща в състава на Отряда на леките сили на Черноморския флот в качеството на негов флагмански кораб.
Участва на 26 юни 1941 г. в неуспешния набег срещу Констанца прикривайки лидерите на есминци „Москва“ и „Харков“. Лидерът „Москва“ е загубен, крайцерът получава повреди от взрив на мина.
Следващата бойна операция на крайцера е на 19 септември 1941 г., когато провежда обстрел откъм морето срещу немските войски в района на Перекоп (Скадовск, Алексеевна и др.), изстрелва 148 снаряда от главния калибър. След това крайцерът „Ворошилов“ взема активно участие в отбраната на Севастопол. Крайцерът извършва рейдове към осадения Севастопол от пристанищата на Кавказското крайбрежие и обстрелва струпвания на немски войски.
В края на септември 1941 г. крайцерът е пребазиран в Новоросийск. През ноември корабът е подложен на нападение на немската авиация и получава значителни повреди. След това крайцерът е отбуксиран за ремонт в Поти. През март 1942 г. крайцерът се връща в строй. В края на март КР „Ворошилов“ обстрелва позициите на немските войски във феодосийския залив, изстрелва 190 снаряда на главния калибър. През май крайцерът осъществява прехвърляне на 9-а бригада на морската пехота в Севастопол. През декември 1942 г. участва в безрезултатен набег на флота към бреговете на Румъния.
От декември 1942 г. до януари 1943 г. КР „Ворошилов“ се намира в ремонт. През февруари 1943 г. крайцерът обстрелва немските войски в района на Новоросийск, изстрелвайки 240 снаряда от главния калибър. През ноември 1944 г. КР „Ворошилов“ е пребазиран в Севастопол.
След войната „Ворошилов“ влиза в състава на дивизията крайцери на Черноморския флот. През 1949 г. крайцерът печели съревнованието по артилерийски стрелби между флотовете. От 1954 г. се намира в основен ремонт, предполага се и модернизация на кораба, но вместо това, през февруари 1956 г., е изваден от бойния състав на флота и е разоръжен. От август 1959 г. е експериментален съд „ОС-24“.
През 1972 г. е преформиран на плаваща казарма „ПКЗ-19“ (войскова част 26967).
На 2 март 1973 г. крайцерът е изваден от състава на флота.
Награда
[редактиране | редактиране на кода]На 8 юли 1945 г. крайцерът е награден с орден Червено знаме.
Командири
[редактиране | редактиране на кода]- капитан 2-ри ранг Харламов, Николай Михайлович (адмирал) (август – октомври 1937 г.);
- капитан 1-ви ранг Марков, Филип Савелиевич (август 1939 г. – 29 март 1943 г.);
- капитан 1-ви ранг Жуков, Евгений Николаевич (29 март 1943 г. – ноември 1947 г.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Чернышев А., Кулагин К. Советские крейсера Великой Отечественной. От „Кирова“ до „Кагановича“. М., 2007, 128 с. ISBN 978-5-699-19623-4.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- KIROV cruisers (project 26) (1938 – 1940) ((en))
- Крейсер Ворошилов на сайте ussrfleet Архив на оригинала от 2014-02-28 в Wayback Machine. ((ru))
- Ворошилов на сайте flot.sevastopol ((ru))
| ||||||||||
.svg){kind=small}
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ворошилов (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |