Волфганг Кьолер
| Волфганг Кьолер Wolfgang Köhler | |
| германо-американски психолог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Бонски университет Хумболтов университет на Берлин |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Гьотингенски университет Колеж „Дартмут“ |
| Известен с | основател на Гещалт психологията |
| Награди | Награда на Американската психологическа асоциация за изключителни приноси в сферата на психологията[1] |
| Подпис |  |
| Волфганг Кьолер в Общомедия | |
Волфганг Кьолер заедно с Макс Вертхаймер и Курт Кофка е основателят на движението на гещалт психологията и е известен като неговия говорител.
Гещалтдвижението е реакция срещу Вундт и бихевиоризма. Той подчертава перцептивните процеси и необходимостта от изучаването на поведението в цялата му възникваща сложност, а не опитите то да се анализира на своите компоненти. Кьолер установява приложимостта на гещалта към животинското поведение.
Работи и върху релационното и транспозиционното учене в Тенерифе. Пилета са учени да кълват зърна от по-тъмния от два съседни сиви листа. След това листата се сменят, така че по-светлият от двата да е със същия нюанс като по-тъмния по време на обучението. Птиците продължавали да кълват от (дори) още по-тъмното сиво, демонстрирайки по този начин, че са научили взаимоотношението, а не толкова конкретните нюанси на сивото.
Изучавайки акустическото и зрителното възприятие и илюзиите, Кьолер предполага, че съществуват невронни полета в мозъка, отговарящи за различните феномени на възприятията. Като усъвършенства идеята на Вертхаймер за психофизическия изоморфизъм, Кьолер развива идеята за съществуването на макроскопични зонални процеси, при които нервните импулси, възникващи в една точка на мозъка, се разпространяват в отдалечени от центъра посоки. Именно тези психохимически особености на нервната тъкан формират органическите корелати на такива концепции в гещалт психологията като групировка (възприемането на обекти, намиращи се близко един до друг в зрителното поле като група, а не като несвързани обекти), сегрегация, точност (възприемането се реализира по отношение на форми, най-познаваеми при дадени обстоятелства) и затвореност (тенденция към възприемане на непълна фигура като цяла).
Публикува значими изследвания и върху времевата грешка. В САЩ е предимно защитник на принципите на гещалтдвижението.
Книги
[редактиране | редактиране на кода]- 1917: Intelligenzprüfungen an Anthropoiden (през 1925 г. излиза английско издание под заглавието The Mentality of Apes)
- 1920: Die physischen Gestalten in Ruhe und im stationären Zustand. Eine naturphilosophische Untersuchung.
- 1921: Intelligenzprüfungen an Menschenaffen. Berlin (Springer), Neudruck, 1963
- 1929: Gestalt Psychology (през 1933 г. излиза силно преработено немско издание под заглавието Psychologische Probleme)
- 1938: The Place of Value in a World of Facts (през 1968 г. излиза немско издание под заглавието Werte und Tatsachen)
- 1940: Dynamics in psychology. New York: Liveright
- 1969: The Task of Gestalt Psychology (през 1971 г. излиза немско издание под заглавието Die Aufgaben der Gestaltpsychologie)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Павел Александров, История на психологията, стр. 140.
- Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.
- Виолета Ванева, История на психологията, 2004.
- Seidner, Stanley S. (1989). "Köhler's Dilemna", In: Issues of Language Assessment. vol 3. Ed., Stanley S. Seidner. Springfield, Il.: State Board of Education. pp. 5–6.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) International Society for Gestalt Theory and its Applications - GTA
- ((en)) George Boeree, Gestalt Psychology (кратки биографии на Кьолер и др.)
- ((en)) Memoir Wolfgang Köhler - Wolfgang Köhler Primate Research Center, Leipzig Архив на оригинала от 2021-02-14 в Wayback Machine.
- ((en)) Биобиблиография във Virtual Laboratory of the Max Planck Institute for the History of Science
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|
