Водно пипериче
| Водно пипериче | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Delarbre, 1800 | ||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||
| Водно пипериче в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Обикновеното[2] или водно пипериче (Persicaria hydropiper, син. Polygonum hydropiper),[3] е едногодишно тревисто растение от семейство Лападови. Водното пипериче е широко разпространен вид в Австралия, Нова Зеландия, умерена Азия, Европа и Северна Америка.[4][5][6][7] В България е включено в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[2]
Местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Растението расте във влажни места и плитки води.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Водното пипериче има изправено зелено стъбло, срещат се и видове с червеникав цвят. На височина достига до около 60 см. Листата са последователни, цветовете са дребни, зеленикаво-розови, събрани във връхни, класовидни съцветия.[8]
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Водното пипериче има кръвоспиращо и капиляроукрепващо действие. Освен това билката повишава кръвното налягане.
Химичен състав
[редактиране | редактиране на кода]Билката съдържа около 2,5% флавоноиди, като преобладават рутин, кверцетин, хиперозид, рамназин и др. Съдържат се още дъбилни вещества, витамин К, С и Е, както и сесквитерпени.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Persicaria hydropiper (Delarbre, 1800). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-09-25.
- ↑ The Plant List, Persicaria hydropiper (L.) Delarbre
- ↑ Flora of China, Polygonum hydropiper Linnaeus, 1753. 辣蓼 la liao
- ↑ Dennis I. Morris DI (2009) Polygonaceae, version 2009:1. In MF Duretto (Ed.) Flora of Tasmania Online. 17 pp. (Tasmanian Herbarium, Tasmanian Museum & Art Gallery: Hobart). ISBN 978-1-921599-30-9.
- ↑ Biota of North America Program 2014 county distribution map
- ↑ Altervista Flora Italiana, Persicaria hydropiper (L.) Spach includes photos, drawings, European distribution map
- ↑ Обща информация
| ||||||||
