Влад II Дракул
Влад II Дракул † Іѡ Влад | |
войвода на Влашко | |
Роден | |
---|---|
Починал | 4 декември 1447 г.
|
Погребан | Търговище, Румъния |
Управление | |
Период | 1436 – 1442; 1443 – 1447 |
Предшественик | Александру I Алдя |
Наследник | Влад Цепеш |
Семейство | |
Баща | Мирчо Стари |
Братя/сестри | Михаил I (Влахия) Раду II Празнаглава Александру I Алдя |
Деца | Влад Цепеш Раду III Красивия Мирчо II Влад IV Монах |
Влад II Дракул в Общомедия |
Влад II Дракул (на румънски: Vlad al II-lea Dracul; ок. 1393/1397 – 7 декември 1447) е владетел на Влашко в периода 1436 – 1442 и 1443 – 1447. Баща е на Мирчо II, Влад Цепеш, Раду III и Влад IV Монах, всичките владетели на Влашко.
Произход и ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Влад Дракул произхожда от знатния род Басараб, като е незаконен син на Мирчо Стари[1] и негова държанка на име Мариа Толмай.
В детството си е изпратен като заложник в двора на унгарския крал Сигизмунд[2]. Самият Сигизмунд споменава, че Влад получава добро образование в унгарския двор и прекарва младостта си из градовете Буда, Нюрнберг и др.[3] Междувременно баща му, Мирчо Стари, умира през 1418 г. и е наследен от единствения си законнороден син Михаил I[4]. Две години по-късно Михаил загива в битка с братовчед си Дан II[5] и през следващото десетилетие Дан и друг от синовете на Мирчо Стари, Раду II Празнаглава, воюват за влашкия престол[6].
В началото на 1423 г. Влад Дракул напуска Буда в опит да замине за Полша без позволението на крал Сигизмунд, но е заловен преди да стигне границата[7]. Скоро след това Сигизмунд посочва Дан II за законен владетел на Влашко[8].
Румънският историк Раду Флореску отбелязва, че Сигизмунд изпраща Влад да посрещне византийския император Йоан VIII Палеолог при неговото идване във Венеция през 1423 г. с цел да сформира коалиция срещу османците. Влад придружава императора при неговото завръщане в Константинопол и остава там до 1429 г.[9] Византийският историк Дука отбелязва, че Влад става офицер от армията на император Йоан VIII Палеолог и че има достъп до императорския дворец[10]. Разбирайки обаче, че Йоан Палеолог няма да му помогне да вземе властта във Влашко, Влад се връща в двора на Сигизмунд[11][12].
Император Сигизмунд около 1430 му поставя задачата да охранява южната граница на Трансилвания от турските набези. На 8 февруари 1431 г. го посвещава в Ордена на Дракона[13], а през същата година на церемония в Нюрнберг го коронова като господар на Влашко[14]. Но през лятото неговият полубрат Александру I Алдя нахлува във Влашко с молдовска подкрепа и сваля от трона Дан II[15].
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Влад заема престола на влашки войвода едва през 1436, след смъртта на брат си Александру I Алдя, който е османски васал. Проосманската политика на Александру става причина за силно брожение сред влашките боляри. Сериозно болен, той умира през есента на 1436 г. и с помощта на трансилвански войски Влад овладява престола. Той не преподписва сключения от Александру договор с османците, което ги предизвиква да нападнат страната през ноември.[16]
През декември 1437 г. император Сигизмунд умира и това събитие, както и въстанието на трансилванските селяни, отслабват Кралство Унгария. Влад се принуждава да потърси помирение със султана и заминава за Одрин, където се заклева във вярност пред Мурад II.[17] Помирението включва изплащане на ежегоден данък и задължението да участва във военните кампании на Османската империя.
Влад управлява с кратко прекъсване през 1442, когато Мурад, подозирайки го в измяна, го вика в Одрин да се увери в неговата лоялност. Преди за замине, Влад слага на трона най-големия си син Мирчо II. В Одрин по заповед на султана Влад е арестуван и държан в плен в Галиполи.[18] През август 1442 г. султанът изпраща войска да анексира Влашко, но тя е разбита от Янош Хуняди, който поставя за кратко на трона Басараб II. Още на следващата година Влад Дракул си връща трона, подкрепен от войските на Мурад. В замяна освен ежегодния данък е принуден да изпрати двама от синовете си Влад и Раду като заложници при османците.[19]
След военните успехи на Янош Хуняди срещу турците и подписания Одринско-Сегедски мир между тях през 1444 г., Влад решава да промени външната си политика и отново става съюзник на унгарците.[20] Когато полският и унгарски крал Владислав III провежда своя кръстоносен поход срещу турците през 1444, Влад се среща с него при Никопол, като осигурява помощ от 4000 влашки войници под командването на най-големия си син Мирчо.[21] След голямото поражение в битката при Варна и смъртта на краля, Влад пленява Янош Хуняди при изтеглянето му през Влашко. Причината вероятно са грабежите на унгарските войски, както и това че Влад и синът му Мирчо смятат Янош за главен виновник за поражението. Хуняди е освободен срещу голям откуп, но това само подхранва враждата между двамата владетели.
През 1445 Влад Дракул заедно със синът си Мирчо участва в кръстоносна кампания на папско-бургундския флот по река Дунав, в хода на която влашките и бургундските войски превземат крепостите Тутракан, Гюргево и Русе и обсаждат неуспешно Никопол. През 1446 или 1447 Влад отново сключва мир с турците, съгласявайки се да върне в Османската империя българските бежанци във Влашко.[22][23] През декември 1447 влашките боляри, подтиквани от Хуняди, въстават срещу Влад и го убиват в блатата край Илфов. Най-големият му син Мирчо е ослепен и погребан жив в Търговище.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Прието е да се смята, че първата съпруга на Влад II Дракул – Василиса е дъщеря на молдовския войвода Александър Добрия, която му ражда синовете Мирчо II, Влад Цепеш и Раду III Красивия. Втората му съпруга според някои мнения се казва Еупраксия[24]. Румънският историк Флореску пише, че Влад има и дъщеря Александра, омъжена за влашкия болярин Винтила Флореску[25]. Влад IV Монах е незаконнороден син на Влад Дракул.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times. Back Bay Books, р.36. ISBN 978-0-316-28656-5
- ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.39. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
- ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times. Back Bay Books, р.36. ISBN 978-0-316-28656-5
- ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.36. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3.
- ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.31, рр.37 – 38. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3.
- ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.38. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3.
- ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.37. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
- ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.38. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
- ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.38. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
- ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.38. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
- ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.39. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
- ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.39. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3.
- ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.40. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
- ↑ Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.41. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
- ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.41. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
- ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.43. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
- ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.44. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
- ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.47. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
- ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.47. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
- ↑ Бистра Цветкова. Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на ХІV и първата половина на ХV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 301
- ↑ Невян Митев, Антиосманските военни кампании на крал Владислав Варненчик от 1443-1444 г., отразени в „Анали или хроника на славното полско кралство“ от Ян Длугош / Годишник на Историческия факултет, Великотърновски университет 2017 / Том 1 / Брой 1, стр.296-305
- ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.52. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
- ↑ Mureşanu, Camil (2001). John Hunyadi: Defender of Christendom, р.140. The Center for Romanian Studies. ISBN 973-9432-18-2.
- ↑ Cazacu, Matei (1991). „The reign of Dracula in 1448“. In Treptow, Kurt W. Dracula: Essays on the Life and Times of Vlad Țepeș, р.55. East European Monographs, Distributed by Columbia University Press. pp. 53 – 61. ISBN 0-88033-220-4
- ↑ Florescu, Radu R. (1991). „A genealogy of the family of Vlad Țepeș“. In Treptow, Kurt W. Dracula: Essays on the Life and Times of Vlad Țepeș, р.250. East European Monographs, Distributed by Columbia University Press. pp. 249 – 252. ISBN 0-88033-220-4.
|