Владо Даверов
Облик
Владо Даверов | |
български писател и сценарист | |
Роден | Владимир Георгиев Даверов
|
---|---|
Националност | България |
Учил в | Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“ |
Работил | писател, сценарист |
Литература | |
Жанрове | роман, разказ, сценарий |
Известни творби | „Вчера“ (1989) |
Награди | „Южна пролет“ „Златен ланец“ (2004) „Чудомир“ (2006) |
Семейство | |
Съпруга | Калина Ковачева[1] |
Деца | Владимир[1] |
Уебсайт |
Владимир Георгиев Даверов е български писател и сценарист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в град Плевен на 27 август 1948 г. Завършва средно образование в Немската гимназия в гр. Ловеч и немска филология в Софийския университет.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Награда „Южна пролет“
- „Златен ланец“ на вестник Труд (2004)
- Първа награда на Московския филмов фестивал
- Гранд при – Сан Ремо,
- Награда на публиката на фестивала „Златната роза“
- Награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци.
Филмография (сценарист)
[редактиране | редактиране на кода]- Двама мъже извън града (1998)
- Суламит (1997)
- Бизнесмен (1996)
- Нощта на самодивите (1995)
- Трафик (1995)
- Полицаи и престъпници: Голямата ченгеджийница (1993)
- Делото (1989)
- Вчера (1988)
- Живот до поискване (1987)
- Царска пиеса (1982)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Разкази и новели
- Което е било
- Много дни до есента
- Живи картини
- Спасение (Вероятни и невероятни разкази). София: Георги Бакалов, 1990, 98 с.
- История с папагали или разкази за моите деца. София: Световит, 2008, 128 с.
- Романи
- Вчера. София: Профиздат, 1989, 123 с.
- Кенеди. 1992.
- Възторжен и див. София: Литературен форум, 1996.
- Възторжен и див. 2 изд. София: Сиела, 2007, 206 с.
- Ангели небесни. София: Библиотека 48, 1998, 192 с.[2]
- Животът на другите. София: Световит, 2003.
- Господин директорът на пристанището. София: Библиотека 48 и УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, 162 с.[3][4]
- Чудовището ДС. София: Световит, 2008, 144 с.
- Чудовището ДС. Книга втора. София: Световит, 2008, 150 с.
- Чудовището ДС. Книга трета. София: Световит, 2008, 144 с.
- Чудовището ДС. Книга четвърта: Епилог. София: Световит, 2008, 184 с.
- Prime Time. Продължението на романа „Вчера“. София: Сиела, 2009, 148 с.[5][6][7][8]
- Ягодовите полета. София: Световит, 2014, 184 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б 80 години от рождението на поетесата Калина Ковачева, БНР. 9 февруари 2023 г. Посетен на 25 април 2024.
- ↑ Борис Минков, „Ангели небесни“, рец. в Грозни пеликани, електронна публикация на 28 юни 2000 г. (архивирано от оригинала)
- ↑ Борислав Гърдев, „Романистът Владо Даверов“, рец. в Литературен клуб, електронна публикация на 21 август 2006 г.
- ↑ „Владо Даверов: В България властва мафията на бездарниците“, интервю на Людмила Габровска, в. „Новинар“, 15 април 2006 г.
- ↑ Борислав Гърдев, „Праймтаймът на човешката комедия“, рец. в Литературен клуб, електронна публикация на 24 януари 2010 г.
- ↑ Людмила Габровска, „Владо Даверов разкрива интригите в БНТ“, рец. в „Монитор“, 9 януари 2010 г.
- ↑ Димитър Стайков, „Иван от „Вчера“ днес съветва шефа на БНТ“, в. „24 часа“, 11 септември 2009 г.
- ↑ „Ъндърграундът вече е по високите етажи“, интервю на Ива Йолова, в. „Труд“, 8 април 2010 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Владо Даверов в Националния каталог на академичните библиотеки в България НАБИС
- Произведения на Владо Даверов в Моята библиотека
- Владо Даверов в Internet Movie Database
- „Владо Даверов: Сами сме си виновни, не държавата“, интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 14 септември 2012 г.
- „Владо Даверов: Страдам от цироза и диабет!“, интервю на Здравка Иванова, „Блиц Здраве“, 20 февруари 2012 г.
|