Владислав Тодоров
| Владислав Тодоров | |
| български културолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България САЩ |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Научна дейност | |
| Област | Културология |
| Работил в | БАН Пенсилвански университет |
| Литература | |
| Жанрове | роман |
| Известни творби | „Дзифт“ (2006) „Цинкограф“ (2010) |
| Уебсайт | vladislavtodorov.com |
Владислав Тодоров Тодоров е български и американски културолог.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 14 юни 1956 г. в София. Завършва ВИТИЗ през 1982 г. с дипломна работа върху творчеството на Александър Сухово-Кобилин. Защитава две докторски дисертации: едната по изкуствознание към БАН, през 1987 г., и, през 1996-а, една в Пенсилванския университет, където след това преподава културна история на Русия и Източна Европа.
Член основател на кръга „Синтез“.
Публикува статии и студии в Англия, Франция, Германия, САЩ, Русия, Унгария, Чехия и Словения.
Първите му белетристични опити излизат в американските списания „Постмодерна култура“ и „Челси“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- 1991 – „Адамов комплекс“, София: ИК „Иван Вазов“
- 1995 – „Red Square, Black Square: Organon for Revolutionary Imagination“, Albany: State University of New York Press
- 1997 – „Малък парадокс за театъра и други фигури на живота“, София: УИ „Св. Климент Охридски“
- 2005 – „Хаотично махало: политическа публицистика“, София: Фондация „Пространство Култура“[1]
- 2006 – „Дзифт“, Пловдив: ИК „Жанет-45“ ISBN 954-491-301-7 (преведен е на английски, немски, полски и латвийски език)[2][3][4][5]
- 2010 – „Цинкограф“, София: „Фама“ ISBN 978-954-597-370-3 [6][7][8]
- 2017 – „Пумпал“, София: „Колибри“, 168 с. ISBN 978-619-02-0027-7 [9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алексей Лазаров, „Махалото на смисъла“, рец. в сп. „Капитал light“, 25 юни 2005 г.
- ↑ Любомир Милчев, „Дзифт“ на Владислав Тодоров“, рец. в електронното списание LiterNet, 27 март 2008, № 3 (100).
- ↑ Галина Д. Георгиева, „Дзифт“ като конвенция и провокация“, рец. в електронното списание Литературен клуб, 22 септември 2008 г.
- ↑ Илвие А. Конедарева, „Дзифт“ – куца история“, рец. в електронното списание Литературен клуб, 25 април 2009 г.
- ↑ Ангел Игов, „Eзик фламбе“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2442), 25 януари 2007 г.
- ↑ Митко Новков, „Владислав Еразъм или (не)Възхвала на глупостта“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2606), 1 октомври 2010 г.
- ↑ Миглена Николчина, „Вирусология на промяната: Цинкограф на Владислав Тодоров“, рец. във в. „Култура“, бр. 36 (2609), 22 октомври 2010 г.
- ↑ Нина Иванова, „По повод Цинкограф от Владислав Тодоров“, рец. във в. „Култура“, бр. 45 (2618), 24 декември 2010 г.
- ↑ Ангел Игов, „Криптон и Гаргара“, рец. във в. „Култура“, бр. 22 (2902), 9 юни 2017 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Сайт на Владислав Тодоров Архив на оригинала от 2008-10-11 в Wayback Machine.
- Блог на Владислав Тодоров Архив на оригинала от 2007-10-01 в Wayback Machine.
- Владислав Тодоров във
Facebook - Литературна критика, философия, културология, проза на Владислав Тодоров в Литернет
- Страница на Владислав Тодоров на сайта на Пенсилванския университет
- Владислав Тодоров в
Internet Movie Database
- Статии
- „Обезвреденият Месия – опит върху Интелектуалеца“ Архив на оригинала от 2006-11-28 в Wayback Machine., в. „Култура“, брой 8, 21 февруари 2003 г.
- „Тероризмът: метод и контраметод“ Архив на оригинала от 2007-03-20 в Wayback Machine., в. „Култура“, брой 40/41, 29 октомври 2004 г.
- Интервюта
- „Дошло е време за масирано разтеоретизиране на предмета на хуманитарното знание – човека“, интервю на Георги Господинов, в. „Литературен вестник“, бр. 4, 29 януари 2003 г.
- „Належаща е политика, ориентирана към личността“, интервю на Христина Александрова, Mediapool.bg, 2 март 2004 г.
- „В България има дефицит на политическа воля с ясно лице“[неработеща препратка], интервю на Вера Александрова, в. „Сега“, 10 март 2005 г.
- „Отварянето към света е болезнен процес“[неработеща препратка], интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 30 декември 2006 г.
- „Писателят Владислав Тодоров: Борисов не управлява, той ощастливява“, интервю на Таня Джоева, в. „Преса“, 16 февруари 2013 г.
|
