Владимир Мерта

Владимир Мерта Vladimír Merta
Чешки фолк музикант
Роден	20 януари 1946 г. Прага, Чехия
Националност	Чехия
Учил в	Чешки технически университет в Прага, архитект и Академията за сценични изкуства в Прага, Факултет за филми и телевизия (FAMU в Прага)
Музикална кариера
Стил	фолклорна музика
Инструменти	китара, вокал
Уебсайт	http://www.vladimirmerta.cz/ Страница в IMDb
Владимир Мерта в Общомедия

Владимир Мерта, фотография от концерт в клуба Na Drážce, в гр. Пардобице 1977

Владимир Мерта (на чешки: Vladimír Merta) е чешки поет, писател, музикант, автор на книги за деца, филмов режисьор. Свири на китара, хармоника, флейта, акордеон, лютна, цигулка и др. музикални инструменти. Интересна е историята с неговата първа китара, подарена от баща му, когато е бил на 14 г. В едно от интервютата си той споменава, че тя е закупена от магазин за чужденци в Русия и следващите двадесет години това е бил основният му музикален инструмент. Тази китара е открадната при едно от турнетата му в Америка.

Биография

Владимир Мерта произхожда от семейството на музиканти. Роден е на 20 януари 1946 г. в гр. Прага (Чехия). След завършване на средното си образование през 1964 г. започва да следва специалност архитектура в „Чешкият технически университет в гр. Прага“ (ČVUT – Praha), който завършва през 1971 г. като инженер-архитект. След това завършва и режисура във Филмовия и телевизионен факултет на Академията за сценични изкуства в Прага. Това си образование завършва с филма „Смъртта на красивия елен“ (1976). След това работи на свободна практика, като фолк певец, композитор на филмова и сценична музика и режисьор. Занимава се и с фотография. От 1971 г. е член на фолклорно-литературната асоциация „Шафран“, членове на която са други известни чешки фолк певци като Ярослав Хутка, Иржи Палас, Петър Лутка, Властимил Тржешняк, Владимир Вейт и Дагмар Вонкова. За разлика от другите членове на асоциация „Шафран“, той не подписва Харта 77, което донякъде му спестява конфронтацията с тогавашната комунистическата власт.

От 1974 г. е член и на свободната музикална асоциация „Чундърграунд“ (Čundrground). Тогава неговите политически възгледи затрудняват достъпа му до звукозаписните студия и средствата за масова информация. Конфликтът с политическата власт достига своята кулминация след участието му на фестивала за фолк музика в гр. Порто през 1986 г. Там той е удостоен с две награди – една за песен и една за цялостното му творчество. Тогава получава и двугодишна забрана да участва в каквито и да са публични изяви, но негови приятели организират участието му в полулегални концерти в Словакия. По същото време той е ангажиран като артист и автор на сценична музика в театъра „Победоносният февруари“ в гр. Храдец Кралове. Композира и музика за анимационни и късометражни филми. През 1991 г. основава собствено издателство ARTeM. Занимава се и с педагогическа дейност.

През 1970 г. списание „Дивото вино“ (Divoké víno) публикува за първи път негови стихове. Сътрудник е и на списанията: „Младият свят“ (Mladé svět), „Мелодия“ (Melodie), „Творба“ (Tvorba), „Сцена“ (Scéna), „Рок и Поп“ (Rock & Pop) и др.

Основният творчески почерк на Владимир Мерта обаче остава фолк музиката. Той става известен именно със своите солови изпълнения на китара и хармоника. Владимир Мерта винаги е възприемал своята музика като резултат от задълбочен интелектуален труд, което донякъде го дистанцира от другите фолк певци в Чехословакия, които отдават приоритетно значение на текстовата част на песните. Това е и причината да поддържа известна дистанция спрямо останалите чешки фолк изпълнители. Съществен е неговият принос и чрез предоставяне на авторски текстове на песни, за музициране на други известни чешки рок изпълнители като: Владимир Мишик (Vladimír Mišík), Михал Прокоп (Michal Prokop), групата „Чешко сърце“ (České srdce) и др.

Врадимир Мерта публикува няколко сборника с текстове на песни като: Zpívání obrazů (в превод: „Изпяти образи“) (1980), Texty (в превод: „Текстове“) (1982, допълнено издание през 1987) и Zpívá Vladimír Merta (в превод „Пее Владимир Мерта“) (1989). През 1984 г. той публикува, като самиздат, и една теоретична разработка Zpívaná poezie (в превод: „Изпятата поезия“). Сътрудничи при издаването и на редица аналогични самиздати, като: 78/1985 (1985, колекция от картини на художници, известна още като Šedá cihla), Lidový dům Praha Vysočany 1. 7.–10. 7. 1987 (каталог към изложбата, 1987). Негови текстове са включени в антологиите: „Краят на обелиска“ (1978), „Приятели“ (1989) и „Коледен сън за народна въртележка“.

Освен собствени текстове на песни, Владимир Мерта музицира и поезия, написана от други автори, като: Йозеф Чапек, Виктор Дик, Йозеф Хора, Иржи Ортен, Ярослав Зайферт, Карел Сис, Велемир Хлебников, Артюр Рембо. Някои от тези изпълнения са включени в аудио касетата му Strings in the Wind (1988).

Мерта е автор на сценария за филма „Опера в лозето“ (1981, реж. Яромил Иреш). Самият той режисира и пише сценариите на анимационния сериал „Едно ухо тук, едно ухо там“ (Vilík ucho sem, ucho tam (1966 – 1967, заедно с Павел Ауездски), анимационни филми на Франтишек Небойс (1982), „Всичко, нищо и безкрайността“ (1993), „Каменен орган“ (1984) и театрална постановка на пиесата „Басни“ (Fable) (поставена в гр. Омолоуц през 1990, режисьор Даниела Фишерова). Автор е и на няколко сценария – за телевизионна пиеса „Четиринадесети етаж, четиринадесета година“ (1983, реж. Милош Бобек). За Чешката телевизия режисира музикално-документалните предавания „Солидира се солидарна“ (1990), „Яко Шафрану 1, 2“ (1991), 12 Angry Men of the Motherland. В същата телевизия има и реализирани няколко собствени сценария: The Cherry Tree (1991), Indian Chief (1992), American Notebook на Vladimir Merta (1993), Theatre of the World Between Fences (1995), I Take Off My Skin (1995), Mispacha is a Family (1996), I Want to Be Black (1996), Echoes of a Woman soul (1997), Merry Old Man Sváti Karáska (1997) и Secret Body Language (1997).

Няколко поредни години Чешката телевизия излъчи и неговото авторско предаване „Басни“ (Fable) (1991 – 1993). Владимир Мерта модерира и част от литературните програми от поредицата „Великденското кафене“ (Kavárna Paseka 1996 – 1997). Той е автор и на музиката към филмите Fimfárum на Ян Верих (2002, реж. Власта Поспишилова и Аурел Климт, с др.), „Fimfárum 2“ (2006, реж. Ян Балей, Власта Поспишилова, Аурел Климт и Бретислав Пояр), за няколко късометражни филма и вечерната драма „Приятел от тротоара“ (Словашка телевизия Братислава 1993 – 1994). През 1996 г., във връзка с неговият 50-ти годишен юбилей, „Йонаш клуб“ (Jonáš-klub) издава компилация от музикални записи „За радост на Владимир Мерта“.

Владимир Мерта започва своята публикационната дейност с роман за млади хора „Предимството на подчинението“, където действието се развива в спортната среда на тениса и показва сложните взаимоотношения при търсенето на личната идентичност в свят, засегнат от кризата на междуличностните отношения, представено през призмата на личните тийнейджърски съдби.

Най-известни обаче са текстовете на неговите песни. Те са събрани в сборника „Роден в Бохемия“. Владимир Мерта е изключителноа продуктивен изпълнител. Основна тема в неговата музицирана поезия е търсенето на общовалидни етични критерии в противовес на общата тенденция за деградация на морала, на човешките ценности и идентичност, типични за едно „нормално“ общество. Приема, че истината е от първостепенно значение за човешкия живот. В своето творчество често засяга проблема за емиграцията. Изразява собствена позиция по въпроса за т. нар. „изгубено поколение“. Разглежда и проблемите между генерациите. Основните персонажи, засегнати в поезията му, преминават през тесният проход на реалността, който, според него, не може да се премине, без да загубиш частица от човешката си самобитност. Според него хората се движат в свят, изпълнен с фатализъм и самота, без възможност да се противопостави на това състояние, като отчаяният глас на индивида се размива в човешката плът. Опитът на лирическия субект, описван от Владимир Мерта, да преодолее общата пасивност и безчувственост, води в крайна сметка до самоунищожение или до затваряне в интровертния свят на въображението и мечтите. Типичният за Владимир Мерта скептицизъм и чувство за обреченост лъха дори и от текстове му с любовна тематика. Въпреки това свое виждане за живота Владимир Мерта пише и няколко хумористични и сатирични песни.

Поетичното творчество на Владимир Мерта е близко до поезията на Ричард Уайнър. Творчеството му обаче е силно повлияно от Йозеф Хора, Виктор Дик, Ян Забрана и Група 42, с перифразиране на Франтишек Халас, Ян Неруда, Лорънс Ферлингети, Жан Артур Рембо и др. В теоретичната си книга „Изпятата поезия“ (Zpívaná poezie) той посочва примери за негово влияние върху творчеството на други чешки фолк изпълнители като: Джим Черт, Яромир Нохавица, Карел Плихал и т.н.

Дискография

• Ballades de Prague LP/1969 Това е първата му плоча. Тя е издадена във Франция (Disques Vogue, Francie (CLVLX 291)
• Pravda o Marii LP/1970, преиздадена през 2012
• Písmenková láska/Zem voní dřevem Singl| SP/1976
• P.S. LP/1978 (една от най-известните му плочи)
• Drobné skladby mistrů, Extended play| EP Sampler 1988 – песента Oudolíčko
• Vybraná slova (Vladimír Merta)/1988
• Vladimír Merta 1 LP/1989
• Vladimír Merta 2 LP/1989
• Struny ve větru MC/1989, допълнено издание 2011
• Hodina vlka, LP/1990
• Chtít chytit vítr CD/1992
• Bití rublem CD/1992
• Svátky trpělivosti CD/1992
• Sefardské inspirace CD/1996
• Nebuď nikdy sám CD/1997
• P.S. (hudební album Vladimíra Merty)|P.S. CD/1997
• Obrázky v kartách CD/1998
• Svátky trpělivosti CD/1999
• Mít míň je víc CD/1999
• Ametysty CD/2000
• Bývaly časy CD/2001
• Drobné lži CD/2003
• Filmy v hlavě CD/2004
• 50 miniatur]], CD/2007
• Jánošík, 2007
• Ve tmě mě zanechte…, 2008 (включва и песни на John Dowland)
• Ballades de Prague CD/2009
• LIVE / Malostranská beseda 1988 CD/2010 (разширена версия на албумите Merta 1 a Merta 2)
• Ponorná řeka (албум)|Ponorná řeka 2011
• Vladimír Merta a Jan Hrubý (hudebník)|Jan Hrubý: Včerejší vydání, 2011, 2x CD, CD 1 съдържа архивни записи от 1976, CD 2 записано през 2010
• Vladimír Merta a Dobrá úroda: Nikdo v zemi nikoho, CD
• Domilováno, 2013
• Kecy, 2014
• Imagena p, 2014
• Podkrovní pásky. Domácí nahrávky 1976, 2016, 5 CD
• Vladimír Merta a Dobrá úroda: Stará!, 2017, CD
• Bílá stížnost, 2018 (с участие та Emil Viklický)
• Pozítří, 2022