Направо към съдържанието

Владимир Каминер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Каминер
Wladimir Kaminer
Владимир Каминер през 2008 г.
Владимир Каминер през 2008 г.
Роден19 юли 1967 г. (57 г.)
Професияписател, колумнист
Националност Германия
 СССР
Жанрразказ, книги за деца
Известни творби„Военна музика“, разкази (2001)
Награди„Награда Бен Витер“ (2002)
Уебсайт
Владимир Каминер в Общомедия

Владимир Каминер (на немски: Wladimir Kaminer; на руски: Владимир Викторович Каминер) е германски писател и колумнист от руски произход, автор на разкази и книги за деца.

Владимир Каминер е роден на 19 юли 1967 г. в Москва, СССР. Майка му е учителка, а баща му – заместник директор на предприятие в съветския вътрешен флот. Семейството е от руско-еврейски произход. От 1986 до 1988 г. Владимир отбива военната си служба в ракетни войски край Москва.

Преминава обучение като звукорежисьор за театъра и радиото и следва драматургия в Московския театрален институт. По време на следването се издържа от случайна работа и организирането на партита и ъндърграунд-концерти сред московската роксцена.

През юни 1990 г. Каминер получава хуманитарно убежище в Германската демократична република. Още преди присъединяването на ГДР към Федерална република Германия става гражданин на ГДР и след това автоматично – гражданин на ФРГ.[1]

В течение на много години Каминер е член на организацията Reformbühne Heim & Welt и всяка седмица чете свои нови разкази в кафе Бургер. Редовно публикува текстове в различни немски вестници и списания и води седмичното предаване Светът на Владимир по „Радио Свободен Берлин“.

От март 2014 г. поддържа всеки месец своя коментарна рубрика Киното на Каминер във филмовото списание epd Film.[2]

Владимир Каминер живее в Берлин с двете си деца и своята родена също в Русия съпруга Олга, с която се е запознал през 1995 г. в немската столица.

  • Russendisko, 2000, 2002
  • Schönhauser Allee, 2001
  • Frische Goldjungs, 2001
  • Militärmusik, 2001
Военна музика, изд.: Прозорец, София (2007), прев. Ваня Пенева
  • Die Reise nach Trulala, 2002, 2004
Пътуване към Трулала, изд.: Колибри, София (2005), прев. Жанина Драгостинова
  • Helden des Alltags (Ein lichtbildgestützter Vortrag über die seltsamen Sitten der Nachkriegszeit. Mit Helmut Höge), 2002
  • Mein deutsches Dschungelbuch, 2003, 2004
  • Ich mache mir Sorgen, Mama, 2004, 2006
  • Karaoke, 2005, 2007
  • Küche totalitär. Das Kochbuch des Sozialismus, 2007 (Mit Olga Kaminer, Illustrationen Vitali Konstantinov)
  • Ich bin kein Berliner. Ein Reiseführer für faule Touristen, 2007 (Illustrationen Vitali Konstantinov)
Аз не съм берлинчанин: Пътеводител за мързеливи туристи, изд.: Прозорец, София (2009), прев. Ваня Пенева
  • Mein Leben im Schrebergarten, 2007, 2009 (Illustrationen Vitali Konstantinov)
  • Salve Papa!, 2008, 2010 (Illustrationen Vitali Konstantinov)
  • Es gab keinen Sex im Sozialismus. Legenden und Missverständnisse des vorigen Jahrhunderts, 2009 (Illustrationen Vitali Konstantinov)
  • Meine russischen Nachbarn, 2009 (Illustrationen Vitali Konstantinov)
  • Das Leben ist kein Joghurt. Wladimir Kaminer & Kitty Kahane erzählen eine Geschichte von Adam & Eva, 2010[3]
  • Meine kaukasische Schwiegermutter, 2010 (Illustrationen Vitali Konstantinov)
Моята кавказка тъща, изд.: Enthusiast, София (2011), прев. Петя Пешева
  • Liebesgrüße aus Deutschland, 2011
  • Onkel Wanja kommt. Eine Reise durch die Nacht, 2012
  • Diesseits von Eden. Neues aus dem Garten, 2013
  • Coole Eltern leben länger, 2014
  • Das Leben ist (k)eine Kunst, 2015
  • Meine Mutter, ihre Katze und der Staubsauger. Ein Unruhestand in 33 Geschichten, 2016
  • Goodbye, Moskau. Betrachtungen über Russland, 2017
  • Einige Dinge, die ich über meine Frau weiß, 2017
  • Ausgerechnet Deutschland: Geschichten unserer neuen Nachbarn, 2018
  • 2002: Ben-Witter-Preis
  • 2010: Bilderbuch des Monats April 2010 für „Das Leben ist kein Joghurt“ (Deutsche Akademie für Kinder- und Jugendliteratur)
  • 2012: Berliner Bär (B.Z.-Kulturpreis)